Онтогенеза /от гръцки ontos — «същество» и genesis — «раждане, произход» / - това е процес на индивидуално развитие на организма от оплождането до смъртта. Според биогенетичния закон на Карл Баер и Ернст Хекел нашият скелет преминава през 3 етапа на онтогенеза – съединителнотъканен, хрущялен и костен.
Развитие на плода
В ранното развитие на зародиша от плътна съединителна тъкан се образува мембранен скелет. След това се появява хорда, около която постепенно се формира хрущялен гръбначен стълб, а по-късно и костен, а след това и крайници.
Всеки хрущял има форма на бъдеща кост и е покрит с перихондриум. В този период започва осификацията на скелета – на мястото на хрущяла /отвътре и отвън/ започва образуването на груба влакнеста костна тъкан.
Едва през първия месец от живота тя се замества от по-съвършена слоеста костна тъкан. В този период следва много да се внимава, тъй като скелетът на новородените още не е достатъчно здрав.
Костите на черепа – теменна, тилна и челна минават през хрущялен стадий. Между тях през онтогенезата се образуват така наречените фонтанели, които напълно се вкостеняват в старческа възраст.
Основни части на скелета
• Скелет на торса – гръбначен стълб и гръден кош;
• Скелет на горните и долните крайници;
• Скелет на главата – череп;
Гръбначният стълб на човека, явяващ се основа на скелета, с горния си край се съединява с черепа, а с долния с костите на таза. Съставлява 40% от дължината на тялото и се състои от 5 отдела – шиен /7 прешлена/, гръден /12 прешлена/, поясен /5 прешлена/, сакрален и опашен /4-5 прешлена/.
При хората в зряла възраст сакралните прешлени се срастват в една кост – сакрум, а опашния в опашка. Отвърстията на всички прешлени образуват гръбначния канал, където „се помещава“ гръбначния мозък. Към израстъците на прешлените се прикрепват мускулите.
Между прешлените са разположени влакнисто хрущялни дискове, осигуряващи подвижността на гръбначния стълб. С възрастта височината на дисковете се променя.
Структурата на тъканите на гръбначния стълб съществено се променя с възрастта. При новородените костите още не са напълно формирани – по техните краища има хрущялен слой – епифизи, от който в детска и юношеска възраст се образува нова костна тъкан.
До 14-годишна възраст се вкостеняват само средните части на прешлените. В периода на юношеството се появяват нови ядра на вкостеняване във вид на пластинки, които се сливат с тялото на прешлените след навършването на 20-тата година.
По-късното вкостеняване на гръбнака се обуславя от неговата подвижност и гъвкавост в детска възраст.
Как се променя скелетът през живота на човека?
Растеж на гръбначния стълб – поначало е равномерен, най-интензивен е в първите 2 години от живота. От 1.5 до 3 години се забавя растежа на шийните и горните прешлени на гръдния отдел и ускорява растежа на поясния отдел; впоследствие тази тенденция се запазва.
Засилване на темповете на растежа на гръбнака се наблюдава на 7-9 години и в периода на пубертета, след завършването на който увеличаването на ръста е незначително.
Формата на гръдния кош също съществено се изменя с възрастта. При бебетата той по-скоро странично сплескан, размерите на предната и задната му част са по-големи от страничните; конусовидната му форма се запазва до 3-та 4-та година.
А към 6-тата година рязко се увеличава наклонът на ребрата, установяват се характерните за човека в зряла възраст относителни размери на горната и долната част на гръдния кош. Към 12-13-та година придобива същата форма, както и при хората в зряла възраст.
