Билирубинът е един от пигментите на жлъчката, образуващ се в резултат на разпада на хемоглобина и на червените кръвни телца /еритроцитите/.
В неконюгирана форма е токсичен, не е разтворим във вода и съответно не е възможно да бъде изведен от организъм.
При здравите хора преобразуването на свободния билирубин в свързан се осъществява при попадането му в черния дроб, където протича неговата абсорбция от паренхимните клетки, съединение с молекулите на глюкороновата киселина и впоследствие секреция на жлъчка.
Конюгираният елемент лесно се разтваря в течност, благодарение на което се евакуира от организма с изпражненията или с урината. Установено е, че именно този пигмент придава на фекалните маси характерният кафяв оттенък.
Допустимата концентрация на общия билирубин в кръвта се колебае в границите 3.4-17.1 микромола на литър кръв и се определя въз основа на данните от лабораторните изследвания.
Състоянието, при което се наблюдава прекомерно натрупване на това вещество, носи названието хипербилирубинемия или билирубинурия.
В такъв случай е необходимо да се направи консултация с гастроентеролог, по време на която лекарят ще може да отговори на въпроса какво означава повишеният билирубин в кръвта, а също и да разпише по-нататъшна терапевтична тактика.
Причини за повишен билирубин
Към настоящия момент медицината откроява следните причини за това състояние:
- Вродена или придобита анемия – поради ускореното разрушаване на еритроцитите скоростта на акумулиране на билирубиновото вещество и по-точно на неговата свободна фракция, значително се увеличава.
- Увреждане на паренхима на черния дроб със съпътстващи нарушения на нейната отделителна функция, което е възможно при наличието в този орган на цироза, хепатит или ракови заболявания.
- Синдром на Жилбер – вродена ензимопатия причина за повишения билирубин в кръвта вследствие на нарушение в процеса на неговото вътреклетъчно транспортиране към мястото на съединяване с глюкороновата киселина.
- Холецистит – нередовно постъпване на жлъчка в лумена на червата;
- Страничен ефект в резултат на прием на лекарства;
- Глистна инвазия;
Ако на човек са му повишени нивата на билирубина, в неговата анамнеза могат да присъства следната симптоматика – жълтеникав оттенък на очните склери и на кожата, повишаване на телесната температура, усещане за дискомфорт в лявото подребрие, оплаквания за лесно и бързо уморяване и слабост.
Диагностика и лечение на повишен билирубин
Основният метод за диагностика на разглежданото патологическо състояние се смята пробата на Харисън, която е една от най-чувствителните качествени реакции на билирубина.
Целта на този метод се състои в определяне наличието на билирубинов пигмент в урината при неговото окисление до билевардин в разтвор на железен хлорид и реактив на Фуше.
Когато в резултат на окислителната реакция течността стане синьо-зелена, то тогава пробата се смята за положителна.
Ако билирубинът е завишен, лечението трябва да се определи от лекуващия лекар въз основа на данните от лабораторните анализи. Комплексът от лечебни мероприятия напълно зависи от конкретния етиологичен фактор, предизвикал развитието на патологията.
При оценка на състоянието на пациента като тежко специалистът може да прибегне до инфузионна терапия, състояща се във вътревенозно въвеждане на дезинтоксикиращи препарати и на глюкоза.
Сред другите методи на лечение се прилага фототерапия, основаваща се на разрушаването на токсичния билирубин и превръщането му в проста форма чрез облъчване на пациента със специални лампи.
Този метод се явява най-оптимална мярка при необходимост от отстраняване на билирубин при бебетата.
