Ефективността на лекарствата отчасти зависи от психологически фактори. Много от тях са свързани с разпространени стереотипи за „таблетки” и „болести”. Другите са дълбоко индивидуални и зависят от особеностите на личността на конкретния пациент.
Всеки грамотен психиатър или психотерапевт трябва редовно да си задава три въпроса – как ще реагира пациентът, когато му бъде предложено или изписано психотропно лекарство? Защо е необходимо да се избере тази форма на лечение?
Реакцията на изписването на лекарствата много зависи от отношенията между лекар и пациент и изграденото доверие между тях. Психотерапевтът все пак не е ландшафтен дизайнер, препоръчващ как по подходящ начин да си направим градината.
Това как пациентът ще се отнесе към предписанието на един или друг препарат зависи от множество фактори.
Много често пациентът се ръководи от стереотипи и сходни заблуди, когато решава – да се пият или да не се пият изписаните таблетки.
Защо толкова се боим да пием психотропни препарати, дори с рецепта
Заблуда №1: лекарствата са за слабаци
Лекарствата в съзнанието ни са неразривно свързани с болестта. Много пациенти на психиатрите смятат своите проблеми просто за житейски трудности.
Предложението да им се изпишат психотропни препарати може да предизвика у тях срам и дори да се почувстват унизени.
Виждат скрит замисъл – щом им се изписват лекарства, това означава, че ги смятат за психично болни.
Това не само подрива самооценката на пациента, но и го кара да се съмнява в това, че психиатърът или психологът вижда перспектива в подобряване на състоянието му.
Прието е, че пиенето на лекарства при емоционални проблеми съвсем не е редно. Много погрешно се смята, че всички психотропни препарати са еднакви – всички те предизвикват зависимост, която малко се различава от алкохолизма.
От това се прави заключението, че всички, които пият тези лекарства, са хора без воля да се справят със собствените си емоции и негативни преживявания.
Заблуда №2 – лекарствата пречат на лечението
При повечето хора, преживели травмиращо събитие, обикновено не се развива посттравматично стресово разстройство.
Те постепенно възстановяват разклатеното си психическо равновесие, разчитайки на себе си и на подкрепа от околните.
Ако лекарят твърде рано изписва лекарство на пациент, преживял психическа травма, това наистина може да наруши естествения процес на възстановяване на психиката и да възпрепятства по-нататъшно психологическо и духовно израстване.
В някои случаи лекарства не са необходими изобщо. Но понякога без тях не може да се мине. В много групи за лечение на зависимости смятат, че лекарствата са нещо ужасно или най-малкото са опасни и предизвикват зависимост.
Разбираемо е подобно отношение, тъй като ръководителите на подобни групи нямат специално образование и затова с подозрение се отнасят към всякакви психотропни препарати. Не са наясно, че много от тези лекарства не предизвикват зависимост.
Много често пациенти, едновременно страдащи, да кажем, от алкохолизъм и от клинична депресия, посещават групи на анонимните алкохолици, където изискват да се преустанови приемането на антидепресанти.
Някои приемат началото на приема на психотропни препарати за край на свободата на волята и на независимостта.
Своя роля за това имат и произведенията на изкуството, в които се показва как тези препарати се използват за контрол на поведението на пациентите.
В много филми психотропните лекарства се демонстрират като химически усмирителни ризи.
Да, злоупотреби наистина има. Но правилно проведеното лечение може да освободи пациентите от изключително тежки симптоми и така успяват да си върнат свободата, независимостта и радостта от живота.
Психотропните препарати са спасение от задълбочаване на нарушенията на психическото равновесие, които карат психиатъра или психотерапевтът да ги изпише.
Понякога при тежка психическа травма – смърт на близък, катастрофа, раздяла с любимия, нещо сякаш се чупи в душата на човек и това може да доведе до развитие на различни маниакални състояния, признаци на биполярно разстройство.
Ако човек потърси помощ своевременно, то може да му се помогне много ефективно. Малко са тези, които го правят, тъй като прегледи при психиатър и психолог профилактично не се покриват от касата, и съответно се плащат в пълен размер по ценоразпис.
