Социолози от Университета Бейлор смятат, че вярваме повече в чудеса, когато почувстваме, че нашето съществуване е застрашено.
Смята се, че в чудеса повече вярват бедните и хората с по-ниска степен на образование, а тези с висше предпочитат рационалните обяснения на случващите се събития около тях.
Защо погрешно се смята, че в чудеса вярват само бедните
Учените предполагат, че причината не е в богатството и в интелекта, а в усещането за безопасност – колкото по-малка е заплахата за съществуването, толкова по-рядко човек се замисля за чудеса.
Изследователите използвали данни от мащабен проект, организиран от изследователски център и посветен на изучаването на религиозни и прочие вярвания през 2013 г.
Общо за целия този период били събрани данни за 15 400 участници в изследванията от 16 страни. Чудо се определяло като всяко преживяване, при което човек смята, че за неговия изход влияние оказвали свръхестествени фактори.
Според получените данни 57% от запитаните хора са били убедени, че са преживели чудо поне веднъж в живота си.
Освен това наистина се оказва, че наличието на образование няма никакво отношение към вярата в чудеса, също както и наличието на финанси. По-точно влияе, но в крайната позиция – състояние на абсолютна бедност, когато човек не може да си позволи да си купи храна, дрехи, лекарства, това усилва вярата в чудото.
При сравнение на данните за участниците в проучванията от различни държави, учените подчертават, че хората от Латинска Америка са също толкова умни, както и в другите държави, просто образователната инфраструктура е по-малко развита.
Затова в САЩ средно образование има 90% от населението, а в страните от Латинска Америка – само 40%, което позволява да се сравнява склонността на гражданите от различни държави да вярват в чудеса.
Получените данни противоречат на разпространената теория, че религиозността на обществото се понижава както науката и рационалният подход изместват религията.
Всички вярваме в чудо, когато сме в ситуация на неопределеност
Всичко това показва, че религиозността, склонността да се вярва в чудеса, мистичният поглед върху света в обществото нарастват, когато съществуването на хората е под заплаха.
И обратно, стабилният живот намалява нивото на вярата. Дори най-богатите и образованите хора започват да вярват в чудо, когато се озоват в ситуация на силна неопределеност, опасна за тяхното здраве и живот.
Според доктор Ед Ешлър, обяснението на случващото се като „божествен промисъл” е начин да се въведе ред в света, където хората чувстват, че са загубили контрол над него.
Този проект ни помага да разберем природата на безумието, обхванало света днес, особено неотдавнашните конспиративни теории за това, че коронавирусът е измислен, всички мерки се въвеждат с цел правителството да получи повече средства от кризисните фондове на ЕС.
Мозъкът се опитва да ни спаси от негативните сценарии
Българите като нация сме доста подозрителни и крайно недоверчиви, особено към политиците, които произлизат от този народ и поведението им не се различава много.
Американското изследване също показва, че когато човек попадне в ситуация, в която изпитва опасност за живота, то започва да вярва в чудеса и това е напълно обяснимо.
Така мозъкът опитва да се спаси от негативните сценарии, които се завъртат в съзнанието и които започват да доминират всички останали.
Вярата в чудеса може да помогне по-леко да бъде преминат този тежък период от живота и по възможност успешно преодолян.
В научния труд не се извежда подобно твърдение, но все пак по логически път може да се направи подобен извод.
Вярата в Бог, който закриля всички християни, е била нещо като утеха в трудните времена, през които е преминал българския народ – византийско и османско владичество, национални катастрофи и т.н.
Вярата е основата, върху която е създадена българската народност, а един от нейните компоненти е вярването в чудеса, когато изглежда, че няма друг изход.
Все още има множество явления, които науката не може да обясни и да докаже със средствата, които са приети за валидни, и точно на тази основа се появява и чудесата, в които хората започват да вярват, без значение дали са бедни или богати.
