Неоперативното лечение невинаги дава радикален ефект, и тогава възниква въпросът за прилагане на хирургично лечение по следните показания:
• Отсъствие на ефект от неоперативното лечение, при което са се използвали антибиотици, протеолитични ензими, ваксинотерапия, освобождаване на остиума, пункции и дренажи;
• Наличие на пролиферативни процеси в синусната кухина, установени с методите пункция и лъчева диагностика;
• Затворени форми на хроничен синузит, обусловени от естествена анастомоза и невъзможност за провеждане на неоперативно и пункционно лечение;
• Наличие на гнойни фистули, остеомиолитни секвестори, огнестрелни чужди тела, попаднали в синусните кухини зъби след тяхната екстракция;
• Инфектирани кисти и различни парасинусни, интраорбитални и вътречерепни усложнения;
• Наличие на вторични усложнения от страна на вътрешните органи, обусловени от хроничен гноен процес в околоносните кухини.
Указаните показания за оперативна намеса на горночелюстните кухини са действителни и по отношение на другите околосинусни кухини с отчитане на особеностите на клиничното протичане при тези заболявания и топографоанатомичното им положение.
Противопоказания се определят въз основа на общото състояние на организма, неговата способност да понесе оперативна интервенция, наличие на системни заболявания на кръвта, ендокринната система, системи възпалителни и инфекциозни заболявания и т.н.
Тези противопоказания могат да бъдат временни или постоянни.
В някои случаи редица противопоказания могат да бъдат игнорирани – при съответно защитно обезпечение, ако хирургичната интервенция на една или друга синусна кухина трябва да бъде проведена, но по жизнени показатели.
Оперативната интервенция на горночелюстната кухина, както и при всяка друга операция на горните дихателни пътища, богати на рефлексогенни зони, се предшества от предоперативна подготовка на болния, която в зависимост от здравословното му състояние, избраният метод на обезболяване – пълна или местна упойка, може да отнеме от няколко часа до 1-2 седмици.
От пълни изследвания се нуждаят на болните, на които им предстои оперативна намеса под наркоза – корекция на артериално налягане при хипертензивен синдром, съдържащ глюкоза в кръвта, при захарен диабет, отстраняване на хиповолемия и метаболитни нарушения чрез инфузионна терапия.
Важно място в предоперативната подготовка на болния заемат премедикацията, насочена към отстраняване на психоемоционалния стрес, понижаване на рефлекторната възбудимост, чувствителност към болка, секреция на слюнчени и бронхиални жлези – при оперативни интервенции на органите на фаринкса и ларинкса и т.н. потенциране на действието на общите и местни анестетици.
За осигуряване на пълноценен сън преди операцията за нощта се назначават транквилант и сънотворно от групата на барбитуратите.
Сутринта 30-40 минути преди упойката или преди местната инфилтрационна анестезия вътремускулно се поставят седуксен, промедол и атропин. При особено възбудимите пациенти се добавя дроперидол.
При предразположеност към алергични и анафилактични реакции, в премедикацията се включва антихистаминни препарати.
След настъпване на премедикационния ефект пациентът на носилка се отвежда в операционната. В деня на операцията както преди нея, така и след, хранения и прием на напитки се изключват.
Прилагат се няколко метода за оперативно лечение на хроничен синузит
При първия се поставя местна упойка, като интервенцията протича на 5 етапа – прави се хоризонтален разрез на лигавицата и на надкостницата по преходната гънка на предверието на устата, като се започва от 2-рия резец, на разстояние 3-4 милиметра от юздичката на горната устна и се завършва на нивото на втория молар.
Разкриването на кухината се извършва в най-тънката предна част на стената, която се определя по светлосиния оттенък и перкуторния звук.
