Пораствайки, постепенно забравяме какво е това да бъдеш дете – да се радваш на най-дребното, бързо да забравяш лошото и да се надяваш само на най-доброто.
Психолозите твърдят, че в дълбините на душата на всеки възрастен живее вътрешно дете, но трябва само по-често да се пуска да излиза на повърхността.
Много от нас си спомнят детството като щастливо безметежно време, когато животът изглежда някак по-наситен, бъдещето – по-светло, а проблемите – несъществени.
Но какво специално сме правели като деца, та сме се чувствали толкова щастливи? Психолозите смятат, че всичко идва от начина на мислене.
1. За децата чуждото мнение не е важно
Виждали ли сте как малко дете, веднага щом чуе музика, която му харесва, започва да танцува направо по средата на улицата или на магазина?
За него изобщо не е важно, какво ще си помислят за него околните.
Но тук ще възразите, че нормите за поведение за възрастни и деца се различават, и ако възрастна дама започне да кърши снага насред улицата, може да я вземат за луда. Това е така, но танцът е просто пример.
Детето си позволява да бъде спонтанно във всякакви действия, постъпва така както иска в дадения момент, без оглед на другите деца или възрастни. Децата нямат списък с нереализирани желания и работа, отложена за по-късно.
2. Казват това, което мислят
Ако на детето не му харесва прическата ви, бъдете убедена, че ще ви го каже. Ако не му хареса храната, която сте му приготвили, то няма да започне да я яде само от вежливост.
Възрастните лъжат и крият някои неща в повечето случаи с добри намерения , за да не наранят чувствата на другите хора или да избегнат неловкост, но до нищо хубаво не води това. Разбира се, няма смисъл да нагрубявате и да си давате мнението, без да ви питат.
3. Не се боят да заплачат
Оказва се, че плачът е полезен не само за психиката, но и за физическото здраве, както за мъжете, така и за жените.
Учените отдавна са доказали, че по време на плач артериалното налягане се понижава, организмът се освобождава от хормоните на стреса, отпускат се мускулите. Припомнете се последният път, когато сте плакали?
4. Децата не могат да се обидени дълго
Двама малчугани не са си поделили играчка, дори леко са се сдърпали, и само след 5 минути са забравили за спора и са започнали нови игра.
При възрастните е по-друг начин – първо трябва да си превъртят 10 пъти неприятния разговор в главата, и да помислят какво биха могли да отговорят на обидилия ги, и след това да решат как да се държат на следваща среща и да се опитат да предвидят как спора ще се отрази на отношенията с общите приятели.
Не е ли наистина страшно изморително?
5. Не се страхуват и не мислят за лошото
Детето греши и се проваля по 100 пъти. То пада, удря и наранява коленете си, преди да се научи да ходи, но изобщо не му идва наум – И какво паднах, никога няма да се науча да ходя.
Такъв неудачник съм, че никой няма да ме обича вече. Децата пробват отново и отново, без страх и тягостни мисли, и в крайна сметка постигат успех.
