Да умеем да се радваме на живота, това е добре. Да го правим въпреки всичко и стискайки зъби, не съвсем.
Как да различаваме полезният оптимизъм от токсичната позитивност
Какво е това полезен оптимизъм
Придобилата популярност метафора с чашата много добре описва понятието. Помнете, песимистът смята, че чашата е наполовина празна, а оптимистът, че е наполовина пълна.
Обърнете внимание, и двамата не си измислят нищо ново. Просто отчитат факта и в съответствие с това формират своите очаквания.
Оптимистът не се разстройва, заради това че чашата не пълна до горе. Удовлетворен е от това количество вода и вижда възможностите, които предоставя.
Полезният оптимизъм – това е умението да виждаме перспективите в личния и в професионалния живот, в отношенията с хората. Умението да не се фокусираме върху негативното, а постоянно да търсим възможности за реализация на своите способности, желания, стремежи.
Да изразходваме своята вътрешна емоционална енергия не за критика към околния свят и недоволство от текущото положение, а за цели, планове и действия за промяната на своя живот в по-добра посока.
Оптимистът не си казва, че няма проблеми, а много добре ги вижда. Просто не смята това за края на света. Дори и всичко да е много лошо, вярва, че в бъдеще може да е добре, и използва това като опора.
Изследванията потвърждават – оптимизмът добре се отразява на физическото и ментално здраве. Хората, които умеят да съхраняват вярата в най-доброто, по-ефективно решават проблемите и излизат от стресовите ситуации.
Съществуват доказателства, че качеството на живот при тях е по-високо. Така че е добра стратегия да култивираме у себе си полезен оптимизъм.
По какво полезният оптимизъм се отличава от токсичния позитивизъм
Както си изяснихме, оптимистът – това е човек, който не губи надежда и всъщност е реалист, който адекватно възприема ситуацията, рисковете и себе си в нея.
Всяка идея обаче може да се опорочи с излишното нейно възвеличаване, дори със стремежа да се запази позитивна нагласа.
Полезният оптимизъм помага да живеем по-лесно и по-радостно. Лесно е обаче да се обърка с токсичен позитивизъм, който ни трови живота и може да доведе до негативни последствия за психиката.
На пръв поглед разликата между тях не е голяма – в основата е стремежът във всичко да се вижда доброто и хубавото. При токсичния позитивизъм има критични признаци, които го отличават от оптимизма.
Забрана на емоциите
Често стремежът да намираме във всичко някакви предимства води човек до това, че си забранява да изпитва негативни емоции – гняв, тъга, страх и т.н.
Токсичният позитивизъм предполага, че ако чувстваме условно негативна емоция, това означава, че не се справяме. Трябва през цялото време да сме щастливи, а ако се ядосаме за нещо, това е проява на слабост.
Още повече, че овладяването на чувствата не е толкова лесно, тъй като това е естествен отклик на едно или друго събитие. За това човек започва да ги потиска да обвинява себе си, да се срамува. Естествено от всичко това става само по-зле.
Дори това може да се отрази неблагоприятно на психическото здраве. Ако съзнателно си забраняваме да даваме негативна оценка на околните събития, сякаш не виждаме проблем или постоянно навиваме сами себе си с позитивни утвърждения, то тази стратегия е последвана от психосоматични заболявания.
Подценяване на чуждите емоции
Човек си забранява да изпитва негативни чувства и страда от това. Естествено, не може спокойно да гледа на това как другите безсрамно плачат, тъгуват, плачат и се ядосват.
Токсично позитивният човек забранява негативните емоции и на своето обкръжение. Така че ако някой негов познат изпадне в беда, то ще чуе само да спре да се разстройва, трябва да мисли позитивно, не всичко е толкова зле, твоите проблеми са нищо в сравнение с…, мисли за по-доброто.
Какво да правим, за да запазим оптимизма си без токсична позитивност
За да не залитаме към токсичен позитивизъм, то трябва да намираме логични аргументи и факти, потвърждаващи позитивното ни отношение към ситуациите, перспективите и възможностите.
Ако сме склонни към силни емоции, то трябва да поотложим малко даването на оценки. Не трябва да блокираме чувствата, а да ги оставим да позатихнат.
Разбира се, само позитивното отношение не е достатъчно. Важно е да поемаме върху себе си отговорност за своя живот и да използваме силата си, опорите, които ни дава оптимизма, за да продължаваме напред.
