Учените вече разкриха как да се задълбочават възстановителните процеси, които протичат в мозъка по време на сън. Ще ни позволи ли това да се чувстваме по-добре, дори и когато си лягаме твърде късно и се събуждаме твърде рано?
Изкуствена оптимизация на съня неутрализира ефектите от недоспиването
Повечето от нас говорят за своето недоспиване с известна гордост, тъй като това показва, че сме изключително ангажирани.
Да си спомним за Томас Едисон, Маргарет Тачър и дори Доналд Тръмп. Всички те са известни с това, че спят малко – по 4-5 часа, много по-малко от препоръчителните 7-9 часа.
Може би повечето от нас следват примера на тези хора: според данни на Центровете за контрол и профилактика на заболяванията на САЩ, със сходни функции на българските РЗИ, 1/3 от възрастните в САЩ не спят достатъчно.
Последствията са известни – от влошаване на паметта до повишаване на риска от инфекциозни заболявания, от трудности при вземането на решения до затлъстяване. Но често те се игнорират.
За съжаление, когато работните ни ангажименти надхвърлят като продължителност дневния график, първото, което жертваме, това е сънят.
Дали можем да оптимизираме тези часове за сън, да ги направим по-ефективни? Тогава ще ни трябва по-малко време за сън.
Тази възможност е по-близо, отколкото можем да си представим. Вече съществуват техники за оптимизация на съня. И експерименти провеждани по цял свят доказват, че можем да повишим ефективността на дейността на главния мозък през нощта.
Първоначално се ускорява навлизането във фазата на дълбокия сън, а след това се повишава и качеството на нощния отдих.
Звучи твърде хубаво, за да е истина? Нека тогава да разгледаме фактите
Забавяне на ритъма
През нощта, докато спим, мозъкът преминава през различни етапи на съня, за всеки от които е характерна собствена роля, характерна структура на мозъчните вълни.
Невроните в различни области на мозъка действат синхронно, в определен ритъм, като голяма тълпа, скандираща нещо в хор.
По време на фазата на бързия сън, която се нарича фаза на бързи движения на очите, ритъмът на функциониране на невроните е сравнително бърз, през това време всъщност сънуваме.
В определен момент очите спират да се движат, преставаме да сънуваме и ритъмът на мозъчната дейност се понижава до едно „биене” в секунда.
И така се потапяме в същото дълбоко подсъзнателно състояние, което се нарича още фаза на бавен сън. От този етап най-много се интересуват учените, изучаващи възможностите за оптимизация на съня.
Прехвърляне на информация от краткосрочната в дългосрочната памет
Изследвания, провеждани през 80-те години показват, че фазата на бавния сън е критично важна за поддържане на нормалното функциониране на мозъка.
По това време съответните области на главния мозък прехвърлят спомените за случилото се от краткосрочната в дългосрочната памет.
Бавният сън улеснява прехвърлянето на тази информация. Във фазата на бавния сън се увеличава притока на кръв и на гръбначномозъчна течност към мозъка. Така се промиват потенциално вредните за невроните вещества.
Едновременно се понижават и нивата на кортизол – хидрокортизон, хормон на стреса, което помага за възстановяване на имунната система, като я подготвя за бъдещи атаки на инфекции.
Дали е възможно до такава степен да се повиши качеството на съня, и по-точно фазите на бавния сън, че да се чувстваме добре през деня, дори и да не сме се наспали.
Една от многообещаващите техники е използване на нещо като метроном за заспиващия мозък.
Участниците в експеримента си слагат на главата нещо като шлем, който фиксира фазите на активност на техния мозък по време на сън.
Сега много компании са заети с разработката на методи, които помагат за достигане на по-дълбоко потапяне във фазата на бавния сън, по същия начин както и при децата.
И все пак трябва да спим достатъчно
Методите за ускоряване навлизането в бавния сън изглеждат многообещаващи. Но дали с изкуствено оптимизирания сън ще могат да бъдат неутрализирани последствията от хроничното недоспиване, които се свързани с повишаване на риска от диабет и от болест на Алцхаймер.
