Орнитоза – това е остра хронична инфекция, предизвикана от хламидии и характеризираща се с увреждане на дихателната система. Освен дихателни органи в патологичния процес често се въвлича и централната нервна система, черен дроб и далак. Обикновено тази патология често се съпровожда с усложнения. Но може да стане причина за остра сърдечна недостатъчност или тромбоемболия на белодробната артерия.
Орнитозата също се нарича и респираторна хламидиоза. Според статистиката, на нея се падат приблизително 20% от случаите на всички остри пневмонии. Най-често с този патологичен процес се сблъскват хора в средна и напреднала възраст. Децата страдат от тази инфекция относително рядко.
Възбудител на орнитозата е Chlamydophyla psittaci. Този паразит се отнася към вътреклетъчните микроорганизми и може да образува L-форми. Освен това отделя активни екзотоксини и ендотоксини. Устойчивостта на възбудителя на това заболяване в околната среда е относителна. Много добре понася ниските температури, но високите температури, дезинфекциращите средства и ултравиолетовите лъчи се оказват пагубни за него.
Тази инфекция е зоонозна. Това показва, че нейни преносители са дивите и домашни птици, които отделят възбудителя в околната среда с фекалиите, а също и със секретите от клюна. Заразяването с това заболяване е предимно посредством въздушно-капков път. Но в някои случаи може да се реализира и по фекално-орален път на предаване. В основната група попадат хора, които системно контактуват с птици, например, служители на зоомагазини или птицеферми. Важен момент е, че заразеният не представлява опасност за околните, тъй като не отделя възбудителя в околната среда.
Първичното проникване на хламидиите обикновено е чрез лигавицата на дихателните пътища. Възбудителят засяга, дори най-малките бронхи и алвеоли и предизвиква в тях възпалителен процес. В клетките на дихателната система протича по-интензивно натрупване и размножаване на хламидии. След гибелта на клетките възбудителят попада в кръвта и така се разпространява и към други органи, най-често към главния мозък и към черния дроб. Чрез образуваните токсини се наблюдава нарастване на общия интоксикационен синдром. В редки случаи инфекцията може първично да засегне лигавицата на тънкото черво.
След прекараното заболяване се изгражда неустойчив и краткотраен имунитет, който не изключва повторно заразяване.
Симптоми на орнитоза
Инкубационният период при орнитоза може да е от 1 до 3 седмици. Но най-често от момента на появата до появата на първите симптоми изминават от 8 до 12 дни. Този патологичен процес може да бъде остър и хроничен. Клиничната картина в тези 2 случая до известна степен ще се различава.
Приблизително 4 дни от развитие на патологичния процес се присъединяват признаци, сигнализиращи за увреждане на дихателната система. Такива са пристъпите на кашлица, които първоначално са със сух характер, а след това се съпровождат със слизесто-гнойна храчка, а също и болки в гърдите. При рентгеново изследване могат да се открият участъци на помътняване на белите дробове, които сигнализират за пневмония.
Диагностика и лечение на инфекцията
Диагностиката се състои от лабораторни и инструментални изследвания. Към лабораторните се отнасят имуноензимен анализ и ПВР-диагностика, която се основава на метода на полимеразна верижна реакция. От инструменталните методи се използва рентгеново лечение и гръбначномозъчна пункция при увреждане на централната нервна система.
Основните препарати за лечение на тази инфекция са антибиотиците от групата на тетрациклините. Освен това могат да се назначат флуорхинолони и макролиди. Симптоматичната терапия включва препарати за сваляне на температура.