Високото ниво на заболели, което отчита информационната система, през последните дни накара д-р Ангел Кунчев, главният държавен инспектор да предложи удължаване на извънредната епидемична обстановка и след 1 юли.
Законът за здравето даде правомощия на главния здравен инспектор
Това е негово правомощие, залегнало в измененията и допълненията на Закона за здравето, които бяха приети от парламента малко преди изтичане на извънредното положение през първата половина на месец май.
Според главният държавния инспектор все още не може категорично да се твърди, че повечето заразени са, заради започнала втора вълна у нас. Покачването на новите случаи съвсем не е изолирано явление, като България е на 5-то място по този показател или по средата от 10 държави, разположени на Балканския полуостров.
Още на срещата на щаба при премиера той заяви, че много повече са новите заболели в Македония, Турция, Румъния и Албания.
В Гърция се отчитат много малко нови заразени, тъй като около 2 седмици там бяха приложени много строги мерки, като на всички гърци беше забранено да излизат от домовете. След приключването на тази мярка заболеваемостта спадна значително и се поддържа на тези нива оттогава.
Обществото няма да приеме евентуално пълно затваряне като в Гърция
Д-р Кунчев не смята, че у нас обществото би приело подобни мерки, и затова от щаба не смятат, че е необходимо такива да бъдат предлагани, а в нито една държава на Балканите и в Европа не е затворено всичко както през март и април.
Целта на мерките е да се направи опит за ограничаване на разпространението на коронавируса от действащите огнища.
Според главният държавен инспектор е силно обезпокоително, че напоследък се установяват заразени и в области, които са сравнително отдалечени от главните огнища.
В настоящата ситуация има и нещо положително, което е изключително важно, това е подготовката на лекарите и останалия медицински персонал.
Да, хоспитализираните се увеличиха до близо 350, приблизително около нивата по време на предния пик, но сега има достатъчно предпазни средства за медиците, те разполагат и с много точни протоколи как да лекуват всички постъпили с COVID-19.
Хоспитализираните толкова колкото и при предния пик
Българските лекари вече имат опит със заболели от коронавирусна инфекция, знаят как да ги лекуват, а и хората също така са наясно кога да търсят медицинска помощ и какви са конкретните симптоми, на които трябва да обърнат внимание.
Д-р Кунчев, че основната цел на оперативния щаб да не се стига до ситуация като в Италия, да няма къде да бъдат приемани болните от COVID-19, е постигната.
Според различни оценки системата ни на здравеопазване, както и капацитетът от легла и оборудване на болниците, са достатъчни, за да издържат на до около 300 заразени дневно, след преминаването на този праг може да се стигне и до недостиг и претоварване.
Вирусът не е отслабнал със затоплянето, въпреки очакванията
Главният здравен инспектор призна, че прогнозата му за отслабване на вируса през летния сезон и доста по-бавното му разпространение, каквито бяха и надеждите, и на почти учени и лекари от Северното полукълбо.
Коронавирусът се оказва доста по-устойчив на високи температури и първоначалните предположения, че ще е като обикновените вируси, които засягат горните дихателни пътища изобщо не са се оправдали.
Да, наистина тази година пролетта беше сравнително хладна, заради меката зима и ако може да се направи съпоставка след жегите в средата на месец май, когато повече от седмица поддържаше дневни до около 34-35 градуса, точно след това дойде и сривът на новите заразени, до най-ниската стойност 6 за ден.
Според д-р Кунчев надеждите, че вирусът предизвиква по-слаба реакция от страна на организма не се потвърждават, запазва се съотношението 20% от заразените да имат нужда от медицинска помощ, а 4-5% от тях пък стигат и до интензивна терапия.
Не трябва да се допуска у нас, както и в цяла Европа заболелите да нараснат както в Америка, и тази заболеваемост да се поддържа продължително време, без да е известно кога ще спадне.
