Описание
Отказ от ходене на училище се случва тогава, когато детето ви заявява или започва да крие от вас, че не посещава учебните занятия. Възможно е това да е свързано със силен стрес, който то изживява в учебното заведение.
Комплексният подход при такава ситуация, както и психиатрична или медицинска помощ, ако са необходими, са важни, тъй като проучванията показват, че психичните разстройства са причината около 46% от децата в Европейския съюз да не успяват да завършат средното си образование.
Родителите могат да направят няколко неща, за да помогнат на детето си, което не желае да ходи на училище, като може да наложи назначаването на терапия.
С използването на комплексен подход за решаването на този проблем се постига приблизително 83% успеваемост като децата, които са били лекувани с когнитивна терапия са започнали отново да посещават училище при проведено едногодишно проследяване.
Отказът от посещение на учебно заведение се счита и като признак на заболяване, като също така може да има и други съвсем различни причини.
Какви са симптомите?
Детето ви може да пожелае да спре да ходи на училище на всяка възраст, но най-често това се случва на 5-7 годишна възраст или на 11-14-годишна възраст. През тези години от живота си децата се изправят пред промените свързани със започването на училището и пред прехода от основното към средното училище.
Често сменят учебното заведение, възможно е да отидат да учат в друг град, които промени предизвикват стрес за незрялата все още човешка личност. Децата в предучилищна възраст също могат да откажат да посещават учебно заведение, макар и да нямат предишен опит.
Обикновено детето или юношата, освен че отказва да посещава учебните занятия преживява и значителен дистрес от мисълта, че трябва да ходи на училище.
Трябва да се прави разграничение между децата, които са мързеливи и бягат от часовете и ходят по кафенета, т.е кръшкачите и тези които изпитват безпокойство и страх и често се срамуват и се чувстват непълноценни от това, че не са в състояние да ходят на училище.
В първия случай децата обикновено се хвалят пред останалите, че не ходят на училище – тоест кръшкачи, а във втория те са притеснени и стресирани – страдат от синдрома на отказа да ходят на училище, макар и определението синдром да е пресилено, в този случай се използва, за да се направи разграничение между двата типа поведенчески прояви.
Признаците на този особен тип поведение се изразяват в продължително отсъствие – обикновено една седмица или повече без основателна причина например заболяване и/ или силна тревожност дори само при мисълта, че е нужно да се посещават учебни занятия.
Дистресът или негативният стрес, свързан с посещаването на училище, най-често се изразява в следното:
• Детето плаче или недоволства всяка сутрин преди да тръгне на училище;
• Юношата изпуска автобуса или влака за училище всеки ден и се прибира у дома с това оправдание;
• Детето редовно развива някакъв симптом на заболяване, когато е време да ходи училище.
Лечение на отказ от ходене на училище
Най-често то се състои в когнитивна поведенческа терапия в комбинация със систематична десенбилизация, специфични поведенчески техники и терапия, при която поетапно детето се излага на постепенно увеличаване на интензивността и продължителността на емоционално тревожното за него събитие като се насърчава да променя неадаптивните и неподходящите си убеждения достатъчно постепенно, че детето да бъде в състояние да преодолее предшестващия си печален опит от посещение на училище без стрес.
