Множествената склероза протича по различен начин – с множество ремисии, при които се достига до пълно възстановяване на нарушените функции или обратно, с постоянно нарастване на неврологичните нарушения.

С невероятно точен маркер прогнозират множествена склероза

В самото начало на заболяването не е възможно да се определи какъв сценарий на развитие ще се реализира при конкретния пациент. Този факт остава неясен и няколко години по-късно.

Лекото протичане на болестта с големи интервали между отделни слаби обостряния след 10-15 години може да се смени с тежко вторично прогресиране, и хората трябва да са наясно предварително за какво да са подготвени.

В миналото за прогнозиране развитието на болестта са се използвали 2 маркера. Първият – поява на нови огнища на увреждане. И вторият – атрофия на централната нервна система, характеризиращо се с общо намаляване на обема на мозъчните структури.

Същите показатели обикновено са се използвали за оценка на ефективността на лекарствената терапия.

Ново изследване, проведено с участие на повече от 1300 души с множествена склероза, проведено от специалисти от Институт по медицина и биомедицински науки в САЩ, установява трети, най-точен досега показател.

Учените обръщат внимание на това, че увреждането на невроните при множествена склероза може по парадоксален начин да намалее или напълно да отшуми, вследствие на атрофия.

Обикновено това явление се игнорира или разглежда като досадно недоразумение, но изследователите доказват, че всъщност то е важен автономен визуализиращ маркер на бъдеща клинична инвалидност.

Този биомаркер показва обемът увреждания, които се повлияват благоприятно при атрофия на централната нервна система, тоест намаляват. 

Изследователите определят този биомаркер като обем на атрофирало увреждане и създават методика за неговото изчисляване въз основа на снимките от ЯМР.

Учените сравняват прогнозата за инвалидност при болните с различни типове множествена склероза, направена на основата на обем увреждане, вследствие на атрофия с традиционните показатели, с които се определя размерът на засягането на нервната тъкан.

Заключението е еднозначно – обемът на увреждане, вследствие на атрофия,  е единственият клинично значим визуализиращ маркер, особено перспективен за оценка на прогресирането на множествена склероза.

Този показател също може да се използва за определяне до колко е ефективно лечението на болестта.