Да не признаваме очевидното, да се приберем у дома след тежък работен ден и да си излеем натрупаната негативна енергия пред семейството.
Да приписваме на други хора, които нищо не подозират, скрита неприязън към нас самите. Познато ли е, не е истина?
Зигмунд Фройд е изследвал тези механизми, и неговата теория досега остава актуална. Как да ги забележим в ежедневното поведение?
Днес Фройд изглежда фигура от миналото и се асоциира предимно с концепция за либидо и сексуалност. Много негови идеи не са загубили своята актуалност.
Студентите на Антъни Смит, психолог и преподавател в курса по психопатология в Масачузетския университет, изучават отрицанието, проекцията и прочие защитни механизми, а също и подсъзнателни, психосексуалност, психосоматика, пренасяне и контрапренасяне.
Възможно е те да не знаят нищо за самия Фройд почти нищо, но много точно признават неговия голям принос в науката.
Защитните механизми като цяло са много, от чисто адаптивни подходи като хумор и предчувствие до такива специфични състояния като изместване и явно психотично изживяване.
Фройд, който отделя много часове на всеки пациент, съумява да разбере, че различните начини на поведение, които не позволяват да се постигне прогрес в лечението, това не е нищо освен подсъзнателна негова защита.
Да поговорим за 3 начини за защита.
Кои са начините на психиката да се защитава
Отричане
Може би, с него всички сме запознати. Понякога не вярваме в случващото се и казваме, че това не може да се случи на мен. Това е нормално, но има хора, които буквално живеят в отричане, тоест решават сериозни проблеми, като се отказват от мисли, чувства и очевидни фактори, които се осъзнават твърде тежко.
Антъни Смит си спомня, че когато работи в изолатор неведнъж е чувал как затворниците се хващат за призрачната надежда с помощта на спасително отрицание.
Най-невероятният случай, с който му се е налагало да се сблъсква, заподозрян в шумно дело за убийство, на което има немалко свидетели, заявява, че след края на съдебния процес, ще го пуснат веднага да се прибере у дома.
Той твърди, че убийството е извършено от неговия братовчед и си приличат с него, а ДНК пробите им са сходни, но го държат там заради показанията.
Психотерапевтът винаги забелязва отричането, но би било некоректно да бъде наречено просто лъжа. Това е подсъзнателен защитен механизъм, който с времето достига мащабите на мания. Самият пациент не осъзнава това.
Задачата на човека е да доближи човека до реалността или най-малкото да предложи алтернативи способи за възприемане.
С тези, които мислено са се концентрирали върху това „Това не може да се случи с мен”, се разглежда вероятността, че това се е случило и трябва да се разглежда по друг начин.
На доктор Смит му трябва немалко време, преди споменатият арестант да допусне, че може да го застрашава доживотен затвор, и повече или по-малко осъзнава, че ще прекара остатъка от дните си в затвора.
Заместване
Попадали ли сте на толкова вреден шеф, че да желаете да потъне вдън земя? Най-вероятно в работата сте се въздържали, за сметка на това у дома без причина сте могли да крещите на децата.
Това е и заместването – желанието за изместване от изходния обект към по-подходящ безобиден заместител.
Това често се случва с децата, които биват нагрубявани от учителя. Човекът, който ги обучава, е авторитетна фигура, временно заместваща родителя и това много зависи от пола.
Например, ако отношенията между баща и дете са обтегнати, а малчуганът не може да си позволи да си изпусне негативните емоции пред родителя, тъй като не е безопасно, затова и излива негативната си енергия към учителя мъж.
Понякога това служи на второстепенните цели. Да кажем, бащата работи втора смяна, и детето не желае да се засича с него. То знае, че заради лошото си поведение към учителя ще трябва да остане и след часовете, това означава, че ще се прибере у дома, след като татко му вече няма да е там.
В такива случаи специалистите по психотерапия помагат да се разбере къде е истинския проблем, и да се научат да му се противопоставят.
Още един пример от практиката на Антъни Смит – момче с постоянно неудовлетворително поведение в училище. Агресията е била насочена към учителките.
Психологът го пита дали няма враждебни чувства към майка си, за която никога не е говорил. И момчето тогава разказва, че не може да забрави, че тя не го е защитила от баща му, когато той се нахвърля върху него да го бие.
Майката олицетворява за него единствената стабилна привързаност и затова не е в интересите му да влиза в конфликт с нея.
Затова не намира най-добрият начин да измести своята обида от тези, които символизират майчината фигура.
За справянето с проблема помагала съвместната терапия, при която успяват да разберат какво се е случило, когато бащата на момчето още е живял в семейството.
Проекцията
Ако ви е било срам за нещо и ви се струвало, че дори и непознатите гледат осъдително на вас, това е проекция.
Така се нарича състояние, при което изглежда, сякаш околните възприемат нас по същия начин както и ние самите. Патологичната проекция се включва подсъзнателно.
За пример може да се разгледа избягващото разстройство на личността. За пациенти с такава диагноза е характерна крайно ниската самооценка, което води до социално избягване. Те се отнасят към себе си като към последното нищожество, но крият това с всички сили.
Проекциите често се срещат при депресии, когато човек е уверен, че с него се отнасят също толкова зле, колкото и той самият се отнася.
При подобно ирационално мислене е достатъчно да бъдат помолени да представят доказателства, че за нищо не стават и заслужават негативно отношение. Почти никой не успява да направи това.
Психологът трябва да покаже на своя пациент, че страховете му са измислени. Необходимо е да допусне, че другите ще бъдат радостни да го приемат в своята компания.
Дори общите знания за 3 основни защитни механизми помагат по-добре да разберем себе си и другите, а също и усилват действието на терапията.
