Озонотерапията е метод на лечение, което се основава на приложението на газа озон и неговото лечебно въздействие върху човешкия организъм. Озонотерапията е вид физиотерапевтична процедура, отнасяща се към алтернативната медицина.

Как озонът може да помогне при лечението на редица болести

Отношението на експертите към този вид терапия не е еднозначно, тъй като озонът притежава както лечебни, така и токсични свойства.

Озонът е безцветен газ със специфична миризма, състоящ се от 3 атома кислород.

Той е силен окислител, като това свойство му придава изразени дезинфекциращи свойства, използвани за пречистване на водата, храната, битовите и медицинските изделия от микроорганизмите.

Озонирането на въздуха в помещенията помага на организма да се бори с бактериите, повишавайки неговата устойчивост към вредните фактори на околната среда.

В медицината не се използва чист озон, а кислородно-озонова смес, с която се насища дестилираната вода или физиологичните разтвори. Това значително понижава токсичността на озона, като се запазват лечебните му свойства.

Озонотерапията е официална физиотерапевтична процедура в най-развитите европейски държави като Германия, Италия, Испания, Австрия.

Проблематичността на използването на озона за медицински цели се обяснява с неговото токсично влияние върху организма на човека, особено върху дихателната система.

Лечебни свойства

В медицината озонът се използва както във високи, така и в ниски концентрации.

При висока концентрация този газ е много токсичен, поради това при локално приложение той бързо унищожава микроорганизмите, обеззаразява раните и изгарянията.

В ниска концентрация озонът се използва в състава на озоно-кислородни смеси, в рамките на които притежава изразено лечебно и значително понижено токсично действие.

Важно е да се помни, че за всяко заболяване е необходимо индивидуално да се подбира дозата озон, продължителността и честотата на въздействие, а също и продължителността на курса на лечението.

Показания за озонотерапия

Този терапевтичен метод има множество показания в най-различни медицински области. Но не е основно лечение и не може да замени такова.

Озонотерапията като физиотерапевтична процедура се прилага като допълнително лечение с цел увеличаване на ефективността на основното лечение, а също и ускорено оздравяване.

Преди да бъде започнато лечение с озон е необходимо да се направи консултация с лекуващия лекар специалист, тъй като озонът може да наруши терапевточното действие на някои лекарства.

Кога може да е полезен озонът

Конвенционалната медицина понастоящем не приветства този метод на лечение. Въпреки това има състояния, при които процедурата може да е полезна.

Заболявания на белите дробове и на дихателната система

Озонът стимулира отдаването на повече кислород от кръвта към органите и тъканите, и затова натоварването върху белите дробове се понижава.

На теория това може да облекчи състоянието при пневмонии, бронхити, астма и хронична обструктивна белодробна болест. Клинични изследвания по повод въздействието на озонотерапията при астма и хронична обструктивна белодробна болест се провеждат тепърва.

Самолечението на белодробни възпаления или на бронхиална астма с домашен озонатор не се приветства. Вдишването на озон, дори и в малки количества, може да предизвика раздразнение на белите дробове и да доведе до влошаване на състоянието.

Диабет

Заболяването е опасно, поради повишения риск от усложнения – болестта може да доведе до слепота, нарушение на бъбречната функция, хипертония, увреждане на сърцето и на мозъка.

До тези усложнения се стига, вследствие на повишения окислителен стрес при постоянно повишените нива на кръвна захар.

Озонът може да противодейства на свободните радикали, затова и озотерапията може да намали рисковете от развитие на диабет.

При диабет не са редки случаите, при които се образуват язви, и като цяло раните заздравяват изключително бавно. В рамките на изследване, проведено през 2015 г. учените успяха да докажат, че озонотерапията помага на организма да възстанови увредената кожа.

Имунни нарушения

Озонът стимулира функцията на имунната система и така помага на организма да се пребори с атаката на вируси и на бактерии.

Разтворът на озон, който се въвежда в определена концентрация, стимулира организма да повиши синтеза на интерферони – белтъци, които потискат развитието на вирусни инфекции. Също по-активно се образуват други защитни вещества.

Например, пептидът интерлевкин-2, който отговаря за скоростта на имунния отговор. За това колко бързо имунитетът реагира на нахлуването на вируси или на бактерии.

Стига се и до сензация: така например, през 1991 г. резултатите от едно изследване показват, че озонотерапията напълно инактивира вируса на имунния дефицит – ХИВ.

Едва години по-късно, през 2008 г. друго изследване не успява да установи каквото и да е влияние на озона върху ХИВ вируса. Въпросът на ефективността на газа в случая с опасната инфекция остава на дневен ред, но по-скоро няма да оказва влияние на коварния вирус, който стига до всяка една клетка на човешкия организъм.

Други състояния, при които помага озонът

Клинични изпитвания се провеждат и по други направления. През 2017 г. ограничено по мащаб изследване с участие на 17 доброволци установява, че озонотерапията подобрява състоянието при хронична обструктивна белодробна болест и муковисцидоза.

Конвенционалната медицина не може да се уповава на толкова оскъдни данни. Но перспективи пред метода на лечение все пак има.

Също ефектът от озонотерапията се изучава при артрит на коленната става и други възпалителни заболявания. Но резултати, доказващи ефективност, все още няма публикувани.

 

Кога не трябва да се използва озон за лечение

Както и всеки друг вид лечение, озонотерапията има и своите противопоказания, при които не само оказва лечебен ефект, но може само да влоши протичането на заболяването.

Абсолютни противопоказания

• Непоносимост към озона – при поява на алергична реакция към този вид газ лечението следва да се прекрати, тъй като в този случай озонът оказва само токсично действие върху организма.

• Нарушение на съсирваемостта на кръвта – поради изменение на реологичните свойства на кръвта под действието на озона, той не следва да се прилага, ако способността на кръвта да се съсирва е понижена, тъй като това може да стане причина за кръвотечение.

• Хеморагичен инсулт – при озонотерапията се ускорява кръвообращението и се разширяват кръвоносните съдове, което може да стане причина за повторен инсулт.

• Остър панкреатит – озонът увеличава активността на протеолитичните ензими на задстомашната жлеза, поради това при панкреатит озонотерапията не оказва лечебно действие, а само ще ускори разрушаването на задстомашната жлеза.

Към ден днешен озонотерапията се определя като много перспективен метод, който може наистина да помага за справянето с цяла съвкупност от заболявания. Но все още няма абсолютно достоверни научни потвърждения.

Така че може да се опита. Естествено, след консултация с наблюдаващия лекар – личен или специалист и само в случай, че озонотерапията се провежда от опитен физиотерапевт, който познава всички нюанси на въздействие на дозите на озона и самата процедура.

Ще има ли ефект от това, поне към момента въпросът остава без отговор.