На 14 август 1840 г. в градчето Манхайм, което влизало тогава в състава на Великото Херцогство Баден, се ражда момче на име Рихард. Всъщност неговото име било малко по-дълго.
Но в историята то влиза като Рихард фон Крафт-Ебинг – забележителен психиатър, един от основателите на сексологията, криминалист и невропатолог.
Книгите, написани от фон Крафт-Ебинг, не са загубили своята актуалност и днес, издават се на различни езици, четат ги лекари-психиатри и студенти-лекари.
Обикновените хора сме слабо запознати с трудовете на фон Крафт-Ебинг и на други известни психиатри. Но на всеки от нас му се налага от време на време да се съмнява в психическото здраве на околните или самите себе си, като си мислим: „Дали това не е някаква параноя!”
Как да разпознаем истинската параноя? Какви са симптомите на психическото разстройство?
От тревожност до депресия, от депресия до параноя
Както с черен хумор говорят психиатрите, хора със 100% здрава психика няма, има просто неизследвани. Тоест ако добре се поровим, можем да открием симптоми на параноидални разстройства в поведението и реакциите на всеки човек.
За начало трябва да си припомним какво разбират под параноя лекарите?
Параноя е дума от гръцки произход, която означава безумие. Това е хронична психоза, за която е характерна появата и последователното проявление на маниакални идеи, подозрителност, патологична ревност, мания за преследване или величие.
Заболяването се развива постепенно, като не предизвиква особено безпокойство, докато симптомите не станат толкова изразени, че психичното разстройство вече не може да не се забележи.
Причините за появата на заболяването не са напълно изяснени.
В началния етап измененията в поведението на болния лесно могат да се приемат за пристъпи на лошо настроение или на проклет характер.
Симптомите на параноя често се появяват при болни в напреднала възраст, вследствие на развитие на дегенеративни процеси в мозъка, към които се отнася болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер и т.н.
Болестта може да се прояви като следствие на травми, а също и алкохолна и наркотична интоксикация, прием на халюциногенни вещества и т.н.
А всички започва сравнително безобидно – с постепенно нарастваща тревожност, подозрителност, поява на странни и натрапчиви идеи. Човек започва да проявява нетърпимост към критика и дори към чуждо мнение.
Отдалечава се от близките, затваря се в себе си, все повече се увлича по собствените си идеи. Все повече започва да обръща внимание на околните, но не и на себе си.
Всичко случващо се около него се превръща в потвърждение на неговите маниакални идеи, върху които се вманиачава с всеки изминал ден.
Свръхценните идеи като симптом на психическо разстройство
Развитието на маниакални идеи може да се разглежда като един от най-характерните симптоми на проявление на параноя. За параноика светът се разделя на 2 части – сам по себе си е свръхценна идея, и враговете, които се противопоставят и пречат.
Определянето на момента, когато обичайните съмнения, мнителност и характерният за хората навик да се тревожат се превръща в натрапчива идея, е трудно постижимо.
Но в един не особено прекрасен ден съмненията във верността на съпруга могат да се превърнат в патологична ревност, която се подхранва от само себе си и все повече нараства и укрепва. Всичко случващо се болният възприема през призмата на своето разстройство.
