Парапроктит представлява възпаление на тъкан около ректума.
Заболяването се развива поради преминаване твърди и големи фекални маси или поради развитие на инфекция в язвички по лигавицата на ректума.
Острата форма на заболяването в повечето случаи се наблюдава при хора в трудоспособна възраст, като 75% от засегнатите са във възрастовата група 30-60 години.
Мъжете се разболяват 3 пъти по-често от жените.
Появата на заболяването е остра и се изразява в поява на болка в ануса, която първоначално отшумява при сядане и при ходене, но впоследствие се усилва и постепенно се превръща в постоянна.
Много скоро засегнатите вдигат температура, получават втрисане и общо неразположение, изменя се нивото им на кръвната захар.
Понякога тези симптоми са съпроводени с забавяне движението на червата и намалено количество на диурезата. Но в някои случаи характерните клинични изяви на заболяването не се проявяват.
Какви са причините?
Заболяването най-често се предизвиква от проникване в тъканите през ректалните синуси, разположени долната част на правото черво на патогенни микроорганизми: стафилококи, ешерихия коли, протозои, стрептококи, Actinomyces israelii, причинителят на актиномикоза.
От тук инфекцията се разпространява към тъканта и впоследствие се образуват язви. Те могат да се появят под кожата или лигавицата.
Проникването на инфекция в тъканите е причина за развитие на възпалителния процес и поява на абсцеси.
Образуванието набъбва, нараства по размер и в резултат на проникване на гной в околните тъкани, което предизвиква и характерните симптоми.
Абсцесът имат локализация:
• Подкожно;
• Субмукозно;
• Седалищно-ректално;
• Лицевата страна на правото черво;
• В тазовата част на ректума;
Описани и случаи на поява на гноен абсцес в областта на бедрото, скротума и на предната коремна стена, в която е възможно да възникне руптура, от която цялото съдържание на абсцеса да изтече в коремната кухина.
Когато абсцесът се развие в тазовата част на ректума, в него започва бързо размножаване на анаеробни бактерии – фузобактерии, бактероиди и пептококи.
Микроорганизмите предизвикват възникване на гнилостни процеси в тъканта, като същите засягат все по-големи пространства.
Неблагоприятното развитие на болестта води до възпаление на съединителната и мускулната тъкан.
Подобно развитие на остър възпалителен процес е най-опасно, тъй като предизвиква некроза на тъканите, като се отделя вече не гной, а детрит – останки от мъртви кръвни клетки, фасция и мускулни влакна.
Най-опасната форма на заболяването се предизвиква от причинителите на газовата гангрена – клостридия.
Причинители на възпаление могат да бъдат вируси, хламидии, гарденела, микоплазма.
Най-често острата форма на парапроктит се причинява от патогенна микрофлора със смесен характер.
В някои случаи се развива специфична инфекция с туберкулозен произход, която се причинява от проникването на Микобактериум туберкулозис от белите дробове.
Входна врата за инфекция често са аналните крипти, както и наранявания на вътрешната мембрана на ректума.
Вътрешният отвор на фистулата се формира в криптата, след това посредством лимфния поток и кръвта инфекцията се разпространява в околната тъкан.
Рискови фактори:
• Отслабване на имунната система;
• Алкохолизъм;
• Хемороиди;
• Криптит;
• Анални фисури;
• Запек;
• Диария;
• Хронични огнища на инфекция;
Лечение на парапроктит
Лечението на заболяването е основно хирургично и се състои в отварянето на абсцеса и премахването на гнойта.
Почистването на мястото на инфекцията, дезинфекция на възпалената област – най-надеждният метод на лечение.
Консервативният метод на лечение понякога се прилага при подкожни абсцеси, като се нанасят локално мехлеми, но това не е 100% гаранция за ликвидиране на източника на инфекция.
Сложността на консервативното лечение на парапроктита се състои в това, че абсцесът се причинява от патогенна миклофлора от смесен произход, а не от определен инфекциозен организъм.
Използването на антибиотици невинаги постига пълно потискане на активността на всички микроорганизми, причинители на инфекцията.
