Първите световни експерименти с кръвопреливане са направени в средата на 1660 г. в Англия. Когато процедурата се изпробва за първи път, опитите са проведени върху кучета.

Доктор Ричард Лоуер, описва операцията в едно есе, публикувано през 1666 г., в най-старото в света научно списание „Философски сделки“.

Малко след първата публикация на изследването, забележимият учен Робърт Бойл поставя редица въпроси, свързани с последствията от експеримента. Той смята, че кръвопреливането може да предизвика физически, умствени и психологически промени при животните, които приемат кръвта.

Част от въпросите, които изследователят поставя, са публикувани в популярното научно списание за времето „Философски сделки“ и са свързани с Кралското общество, което отпуска национална стипендия, за да насърчи научните познания.

Сред някои от въпросите са: Наблюдават ли се промени в темперамента на кучето? Може ли жестокостта на едно куче, да се замени от страхливия нрав на друго? Пренасят ли се поведенческите навици на животните, след експерименталната процедура? Кучето със заменена кръв ще разпознае ли стария си господар?“

Бойл се интересува дали чрез приемането на чужда кръв се приемат и навиците и същността на кръводаряващия. Всеизвестен е интересът му към алхимичната трансмутация. През голяма част от времето Бойл е провеждал изследвания, свързани с езотеричната наука, която е предшественик на съвременната химия.

В трансфузионните изследвания Бойл вижда възможност да се извърши алхимична трансформация с живи същества. Той се интересува какво се получава, след като кръвта може да се прехвърля между органите и какво прави живите същества уникални. Друг въпрос, върху който размишлява, е дали кръвта има физически и психически компоненти на идентичност.

След края на експериментите, изследователите нямат търпение да преминат към опити за преливане на кръв при човешки субект, но дълго време размишляват как точно да го направят. След като обсъждат процедурата през цялата 1666 г. и по-голямата част от 1667 г., те стигат до извода, че кръвопреливането от човек на човек е невъзможно. След редица дискусии, учените стигат до извода, че първият източник на кръв за първото преливане върху човек ще бъде от овца.

Изборът на човешки реципиент се оказва по-труден, понеже учените се нуждаят от човек, чието здраве да се подобри в резултат от кръвопреливането. Учените смятат, че обекта на изследване трябва да бъде образован човек, който би могъл да докладва надеждно за състоянието на тялото си, след експеримента.

В крайна сметка, учените се спрели върху бивш свещеник, който говори латински, но е психически нестабилен – Артър Кога. Учените смятали, че кръвопреливането ще излекува психичните заболявания на Кога, но експериментът пропада още от самото начало.

В края на 1667 г. експериментът има привидно добри резултати, поне в началото. Няколко дни след преливането на кръв, Кога докладва за последиците от експеримента на латински. Лекарите смятат, че състоянието му има подобрение, въпреки психичните проблеми.

След второто преливане обаче, експериментът е обречен на провал. Кога прекалява с употребата на алкохол (за който се смята, че размива ефекта от кръвопреливането) и предоставя невярна информация за здравословното си състояние.

Няколко месеца по-късно, във Франция, приемникът умира след повторна процедура. Смята се, че е бил отровен с арсен от парижките лекари, които се противопоставят на трансфузията, ако може да се вярва на разказа в книгата на историка Холи Тъкър.