Бременните жени са особено чувствителни към неблагоприятни фактори на външната среда – замърсен атмосферен въздух, токсини в хранителните продукти и др., и затова се стараят максимално да се предпазят от тяхното влияние.

Оказва се, че има вещества, които си набавяме от храната и които могат да предпазят женския организъм от подобни въздействия.

„Защитна армия” от хранителни влакна

Пектини и фибри се отнасят към група съединения, обединени от общо название – растителни влакна, които притежават уникални профилактични свойства.

Растителните влакна са от групата на сложните въглехидрати, полизахариди, които се различават от скорбялата.

Не се смилат от храносмилателните ензими, не се разграждат в тънкото черво, а се подлагат на бактериална ферментация с помощта на млечнокисели и бифидобактерии.

Определят ги като въглехидрати, които трудно се усвояват.

Отделят добре разтворими хранителни влакна – пектини и малко или неразтворими растителни влакна – фибри.

Ненужен баласт

Дълго време хранителните неусвоими влакна са се смятали за ненужен баласт.

Във времената преди 1989 г. в хранително-вкусовата промишленост са разработени специални технологии за освобождаване на хранителните продукти от баластни вещества за повишаване на тяхната  хранителна стойност.

Вследствие от тази тенденция е приемането на максимум до 25 грама фибри дневно.

От тях 10 грама се падат на хляба и на други зърнени продукти, 7 грама на картофи, 6 грама на зеленчуци, 2 грама на плодове.

В типичната американска диета количеството приемани фибри е не повече от 15 грама на ден, а вегетарианците приемат до 40 грама растителни влакна на ден.

Полезен факт за пектините

Пектините имат предшественици – протопектини, които при съзряване и съхранение на плодовете преминават в разтворим пектин.

С това е свързано размекване на плодовете при съзряване и съхранение.

Аналогична ситуация възниква и при топлинна обработка на растителни продукти, затова в запечените ябълки пектинът ще бъде повече, отколкото в суровите.

Защо са толкова полезни пектините

Бонусите от редовния прием на тези вещества са много:

  • Пектините притежават ценно свойство да свързват в стомашно-чревния тракт тежки метали – олово, живак, кадмий, цинк, кобалт и др., а също и радионуклиди.
  • Ябълковите пектини значително по-интензивно, отколкото пектините от друг произход, понижават нивата на „лошия” холестерол, намаляват абсорбцията на мазнини, улавят жлъчните киселини в стомаха и увеличават тяхното отделяне, забавят развитието на атеросклероза.
  • Пектините увеличават вискозитета на съдържимото в червата, така се забавя усвояването на глюкоза, в резултат се подобрява състоянието на болните от захарен диабет.
  • Пектините увеличават абсорбцията на важни минерали като калций и магнезий.
  • При употребява на зеленчуци и плодове, съдържащи пектини, се адсорбират гнилостни, патогенни бактерии и техните токсини, като така се потиска образуването на газове. С това се обяснява помощта на пектините при лечение на колити и интоксикации. Способността на пектините да прекъснат инфекциозния процес в червата е потвърдена в експерименти с животни.
  • Подобрява се жизнената дейност на полезната микрофлора, понижават се процесите на ферментация в червата. Пектините са основната храна за бифидобактерии, които при норма са основна маса на полезната микрофлора, населяваща дебелото черво.
  • В процеса на смилане на пектините от бифидобактерии се образува голямо количество органични киселини – пропионова, оцетна и млечна. Тези киселини предпазват дебелото черво от увреждания и способстват по-бързо заздравяване на вече съществуващите. Това е особено важно при наличие на полипи в дебелото черво.

Къде се съдържат пектини

Пектини в натурален вид се съдържат в растителните хранителни продукти, например, в плодовете и зеленчуците.

По съдържание на пектин на първо място са червената и черна боровинка, праскова, ябълка, малина.

Сред зеленчуците със съдържание на пектин рекордьори са ряпата, захарно цвекло, моркови, чушки, патладжани, тиква, зелен грах и домати.

Защо имаме нужда от фибри

Растителните влакна са най-разпространеният високомолекулярен нескорбялен полизахарид, влизащи в групата на растителните влакна.

Фибрите са неразтворими във вода и при обичайни условия не се разгражда от храносмилателни сокове.

Хранителните влакна не съдържат в себе си незаменими хранителни вещества, а спомагат за поддържане на храносмилателната система в добро състояние.