Ставните заболявания по право са признати за един от най-разпространените здравословни проблеми.
Патологиите на ставите са известни още от древността, но досега всички механизми на възникване на заболявания на ставите не са били установени. Артритът е възпалителна патология на ставите, която бива няколко вида.
Периферният артрит е една от разновидностите, която е свързана с чревните заболявания. Етиологията на този вид артрит не е била установена, но се отнася към едно от усложненията на неспецифичния язвен колит и грануломатозния илеит.
Етиология на заболяването
Периферният артрит е сложно да се диагностицира, диференциалната диагностика е доста проблематична. Неспецифичният язвен колит и регионарния илеит възникват като заболявания с хронично протичане.
Но природата и етиологията на тези заболявания не са напълно проучени. Колитът се формира под формата на възпалителен процес, засягащ най-често дебелото черво.
Илеитът според някои предположения е с вирусна природа. Увреждане се развива както в дебелото, така и в тънкото черво. Заболяването обхваща всички слоеве на чревните стени, регионалните лимфни възли.
При двете заболявания се развива увреждане на периферните стави – в някои случаи и на гръбначния стълб. Симптомите на заболяването без значение от причините, предизвикващи периферен артрит са еднакви.
Клинична картина
Заболяването е с хроничен характер, възниква най-често на възраст 20-40 години. Но е възможно появата на този вид артрит при хората в напреднала възраст или при деца.
Обострянето на основното заболяване предизвиква възникване на симптоми на периферен артрит. Засягането обикновено се развива едновременно на няколко стави, но не повече от 3.
Това са големите стави, малките се засягат от тази форма на артрит рядко. Често заболяването обхваща коленете, тазобедрените стави, лактите.
Продължителността на рецидива може да бъде един месец или повече. Следващият рецидив може да засегне съвсем различни стави.
Проявленията на артрита са следните – скованост при движението на болните стави, хипертермия на кожата над ставите. Също артрит се съпровожда от болезнени усещания, които ограничават движенията на болния. Честите рецидиви могат да доведат до изменение на формата на ставите – дефигурация.
Периферният артрит при неспецифичен язвен колит започват най-често на възраст 25-45 години и с еднаква честота се срещат при мъжете и жените.
При болестта на Крон ставните проявления обикновено възникват в детска юношеска възраст. Обикновено засягането на ставите се развива месеци и години след началото на основното заболяване, по-рядко – едновременно с тях.
При част от болните артритът се предшества от началото на неспецифичен язвен колит или на болестта на Крон.
Типичният пристъп на артрита възниква остро, най-често се засяга само една става, предимно на долните крайници, през следващите дни в процеса могат да бъдат въвлечени и други стави с тенденция към миграция.
Ставите стават болезнени, оттичат, кожата над тях почервенява. Артритът често се съпровожда от тендинит. Развитието на артрита обикновено не е свързано с развитието на чревни усложнения на основното заболяване – перианални фисури, мегаколон или тумор.
Лечение на периферен артрит
Провеждането на терапия с цел излекуване с помощта на препарати като преднизолон и сулфасалазин, позволява облекчаване на болките в ставите.
Могат да се използват и нестероидни противовъзпалителни средства, но тяхното използване се контролира от лекуващия лекар. За подобряване на двигателната способност може да се препоръча специална гимнастика.
