Пиогенен гранулом е доста разпространено доброкачествено новообразувание на кожата и на лигавиците.
Терминът пиогенен означава, че определена роля в механизма на развитието на заболяването играе инфекциозният фактор, и по-точно бактериалният.
В повечето случаи заболяването се открива при тийнейджъри и младежи, а също и през бременността, при всяка 20-та бременна.
Пиогенен гранулом – защо възниква?
Причини и механизъм на развитие
Изследователите смятат, че провокиращи фактори са травматични увреждания, инфекции или заболявания на кожата с различна природа.
Сред възможните причини е и недостатъчната или, напротив прекомерната хигиена. За водеща причина се възприема травмата, въпреки това при само ¼ от хората с пиогенен гранулом такава се открива в анамнезата.
Известно е, че този вид новообразувания се появяват в областта на изгаряния, след прием на перорални противозачатъчни и местно лечение на акне с препарата третинонин.
Много грануломи, появяващи се при жени в период на бременност, след родоразрешение регресират.
Това се обяснява с повишение през бременността на нивата на растежния фактор на епитела, покриващ стените на кръвоносните съдове, който скоро след раждането се връща към нормата.
Клинична картина
2-3 седмици след травмата на нейно място възниква васкуларно новообразувание.
То е с малки размери, най-често колкото грахово зърно, по-рядко колкото вишня и се разполага на нещо като краче.
В отделни случаи такова липсва, а основата на гранулома представлява нещо инфилтрат с овална или закръглена форма.
Цветът на образуванието е тъмнокафяв, повърхността гладка, консистенцията – плътна, но еластична. Болезненост при докосване липсва.
Новообразуванието нараства бързо, като достига максимален размер след 14-20 дни. Лесно се травмира, често кърви. Възможно е да покрие с кърваво-гноен слой.
„Любимата“ локализация на образуванието е китката, предимно на пръстите, на стъпалата и лицето, но в редица случаи се открива във всеки друг участък на тялото на човека.
При бременните обикновено се разполага на лигавицата на устната кухина, особено в областта на горната челюст.
Регионалните лимфни възли обикновено не са въвлечени в патологичния процес, но при попадането на бактерии в тъканите на гранулома е възможно развитие на лимфаденит.
Диагностика
Пиогенният гранулом има доста характерен външен вид. На лекаря често му е достатъчен само един преглед, за да постави предварителна диагноза.
Голямо улеснение при поставянето на диагноза е, когато пациентът посочи за наличието на неотдавнашна травма на засегната област или инфекциозен процес на същото място.
За да се потвърди диагнозата, специалистът изпраща пациента на биопсия с последващо микроскопично изследване на туморната тъкан.
В ранния стадий на заболяването хистолозите откриват липса на признаци на възпалителен процес, а в късния – признаци на разрушаване на клетките на изследвания материал.
Лечение на пиогенен гранулом
Тактиката на лечение се определя индивидуално в зависимост от локализацията на новообразуванието, размери, клетъчен състав, предразположеност към травмиране и т.н.
Също се вземат предвид и особеностите на протичане на заболяването.
В някои случаи лечение не се провежда изобщо, а само се изключва въздействието на травмиращия фактор върху кожата.
В резултат туморът постепенно атрофира, замества се от фиброзна тъкан и бавно регресира.
Най-често обаче подобно образувание изисква хирургична интервенция. Обикновено обемът на операцията се заключава в премахване на огнището на увреждането.
Това решава проблема, така да се каже, от корена, изключва вероятността от инфектиране и кръвотечение.
