Учените сравняват две групи от най-популярните препарати срещу хипертония. Едни от тях се оказват по-безопасни.
Всичко, което касае лечението на хипертония е от огромно значение. Високото кръвно е най-разпространеното заболяване, свързано с напредването на възрастта. Среща се при между 20 и 30% от възрастните, а след 65 г. е характерно за 50-65% от хората. Тоест от хипертония може да се каже, че страдат около 2 млн. българи.
Кои са най-ефективни и безопасни лекарства при високо кръвно
Болест на болестите
Да добавим към това и, че високото кръвно е в основата на повечето от инфарктите и инсултите, сърдечна недостатъчност. Това означава, че значителна част от смъртните случаи е директно свързана с хипертонията.
Повишеното кръвно не само уврежда кръвоносните съдове, разрушава сърцето и мозъка, но също така предизвиква слепота и сърдечна недостатъчност. И неговото неблагоприятно влияние е от решаваща роля за развитието на тези състояния.
Без хипертония инфарктите и инсултите биха се развивали много по-късно и биха протичали доста по-леко. Може с увереност да се каже, че възрастните с нормално кръвно имат големи шансове да станат дълголетници.
Затова и всичко, което се отнася до ефективността и безопасността на препаратите за понижаване на кръвното, е от колосално значение.
Особен интерес провокира изследване на учени от Колумбийския университет, публикувано в научното списание „Хипертония”. Те сравняват ефективността и безопасността на два от най-популярните групи препарати за понижаване на кръвното, които най-често се използват по света и у нас също.
Те са с много сложни названия, но лекари и пациенти ги наричат „прили” от групата на ACE-инхибиторите и „сартани” – Ангиотензин II рецепторни блокери.
Глобален подход
Изследването е било глобално, учените сравняват 3 млн. души, редовно приемащи лекарства срещу високо кръвно – близо 2,3 млн. се лекували с прили и около 700 000 със сартани.
Толкова голям брой пациенти успяват да наберат, като се обединяват медицинските истории, получени от бази данни с медицинска информация в САЩ, Германия и Южна Корея.
Т.нар. прили се приемат по-често, по цял свят, включително и у нас, защото се появяват по-рано, през 80-те години. Лекари и пациенти добре ги познават, свикнали са към тях. Сартаните се появяват през втората половина на 90-те години, и те са малко по-скъпи.
От една страна ефективността на двете групи препарати се оказва приблизително еднаква – те добре понижават кръвното и предотвратяват инфаркти, сърдечна недостатъчност и инсулти, но от гледна точка на безопасността сартаните, тоест ангиотензин рецепторните блокери се оказват малко по-добри, страничните ефекти при лечението се срещали по-рядко.
Но различието се оказва достоверно, при приемащите от първата група препарати с 3,3 пъти по-често се среща ангионевротичен оток, една от формите на алергия, с 32% по-чести са кашлицата.
Това е характерно усложнение на прилите и възпаление на панкреаса – панкреатит, с 18% кръвотечението на стомашно-чревния тракт.
Необходимо е да се подчертае, че въпреки високите проценти, конкретното количество на тези странични ефекти не е било голямо – двете групи лекарства са достатъчно безопасни.
Как да се отнесем към това изследване, какви изводи да си направим? Изследването в значителна степен потвърждава, че двата класа препарати са еднакво ефективни, макар и сартаните да са малко по-безопасни, отколкото са прилите.
И ако за първи път се назначават лекарства срещу хипертония, то резултатите показват, че е по-добре да се започне със сартани.
Ако обаче вече се приемат прили и няма странични ефекти, то не е необходимо лечението да се променя. Какъв е смисълът да се търси нещо ново, ако старият препарат работи добре, без да оказва странични ефекти.
Кардиолозите у нас като цяло са съгласни със заключенията на авторите на изследването. При лечението на артериална хипертония препаратите от групата на сартаните може да се смятат за първи сред равни.
При тях страничните ефекти са по-малко, отколкото при появилите се по-рано препарати срещу високо кръвно. Макар и първата група да са достатъчно ефективни, и добре да се понасят от пациентите.
Затова ако не предизвикват странични ефекти при конкретния човек, то по-добре да не се сменят.
