ᐉ Полиорганна недостатъчност – първите симптоми

Синдром на полиорганната недостатъчност се наименова устойчивата прогресираща дисфункция едновременно на няколко системи на организма, които са с критичен характер.

Състоянието е изключително опасно – самостоятелната компенсация е невъзможна, необходима е медицинска намеса.

Патологията най-често се развива при пациентите в отделенията по реанимация, и се среща средно при 10% от тях.

Показателите за смъртност от полиорганна недостатъчност са достатъчно високи – повече от половината от болните загиват. Негативните прогнози са вероятни при засягане на 3 органи и повече.

Какво е това полиорганна недостатъчност и какви са последствията

Причини за развитие на полиорганна недостатъчност

Полиорганната недостатъчност е като последица – изход от повечето критични състояния, развиващи се при много тежки заболявания, в техния терминален стадий.

В преобладаващия брой случаи развитието на това състояние се обуславя от сепсис. Организмът реагира на появата на генерализираното инфекциозно нахлуване със системен възпалителен отговор, активна генерация на специфични вещества, медиатори на възпаление.

Впоследствие се активира нещо като затворен порочен кръг – на медиаторите на възпаление въздействат белите кръвни клетки – левкоцити. А основна функция на последните е унищожаване на чуждите тела, те също започват да генерират медиатори на възпаление, което води до устойчиво нарушаване дейността на различни органи.

Синдромът на полиорганна недостатъчност може да има и да няма инфекциозна природа и се развива на основата на:

Шоково състояние, предизвикано от масивна кръвозагуба, сериозно травматично увреждане на органите;
Обширни оперативни интервенции;
Изпадане в кома като последица от редица заболявания;
Чревна непроходимост, и протичащата вследствие на това абсорбция на кръв продукти от разпада на чревното съдържимо и образуващите се възпалителни процеси;
Остра тежка форма на панкреатит, чревна и бъбречна недостатъчност;
Патологии на бременността – прееклампсия, дисфункция на черния дроб и понижаване концентрацията на тромбоцитите при HELPP синдром;
Последен стадий на протичане на онкологични заболявания – попадане на продукти от разпада на туморите в кръвообращението.

Понякога полиорганната недостатъчност възниква в критични ситуации, предполагащи използването на системи за изкуствено кръвообращение. Спирането на сърцето води до патологични изменения в тъканите и органите, и деструктивните последствия са възможни, дори при възстановяване на тяхната работа

Фази на полиорганната недостатъчност

Класификацията на състоянието се определя по фази и в съответствие с общото състояние на болния и резултатите от изследването на функционирането на органите и системите на неговия организъм:

Компесаторна фаза

Индукционна, в организма активно прогресира синтез на вещества, провокиращи системен възпалителен отговор. На този етап органите и системите функционират почти нормално, отклоненията от нормата са почти незначителни. Фактическата фаза на компенсация още не е полиорганна недостатъчност, а само предпоставка за нея.

Своевременно предприетите лечебни мерки позволяват да се предотврати исхемия на тъканите и увреждане впоследствие. Продължителността на индукционната фаза се определя от началното състояние на болния – в зависимост от неговата тежест етапът на компенсация може да продължи както няколко часа, така и няколко дни.

Каскадна фаза

В това състояние в организма започват да се отключват серия (каскади) от патологични биохимични реакции, в тъканите се увеличават измененията, които са засега с умерен характер.

Болният има нужда от медикаментозна и респираторна подкрепа. Каскадната фаза обикновено е с продължителност от около денонощие.

Декомпенсация

Вторична автоагресия – измененията в тъканите и органите придобиват критичен характер, до пълен отказ от дейност. Наблюдават се устойчиви увреждания едновременно на няколко системи.

Организмът губи способност да поддържа дейността на жизненоважни функции. Състоянието на болния се характеризира като остро критично. Без включване към външни системи за поддържане на живота фаталният изход е на практика неизбежен.

Симптоматика

Клиничните проявления до голяма степен са свързани с увреждането на конкретни структури на организма. Най-ярки и показателни за диагностика се смятат признаците, проявяващи се от страна на белите дробове – задъхване, усилено отделяне на пот, посиняване на кожата, участващи в процеса на дишане на спомагателни групи мускули, повишена възбудимост, на мястото на която бързо идва потискане на съзнанието и забавянето на реакциите.

При засягане на сърдечния мускул у болния се появяват болки в гръдния кош, в меките тъкани се натрупва течност, развива се оток на белите дробове. Отбелязва се ускорява на пулса – до 180 удара в минута. Впоследствие при прогресиране на състоянието, честотата на сърдечните съкращения се понижава до 40 удара и по-малко.