Далеч не всички хора търсят медицинска помощ при травми на главата. Но подобно небрежно отношение към здравето може да бъде опасно. Не е възможно човек самостоятелно да прецени колко е сериозна получената травма.
Лекото сътресение на мозъка може и да не се съпровожда с ярка клинична симптоматика, но при липса на адекватно лечение може да доведе до развитие на нежелани усложнения, сред които и т.нар. посткомоционен синдром.
Какво е това посткомоционен синдром
Това състояние е доста разпространено усложнение на черепно мозъчни травми. Обикновено се развива, поради сътресение – комоцио, на главния мозък. Също подобно усложнение е известно под название постконтузионен синдром.
Повечето лекари са убедени, че възникването на този комплекс от усложнения не е свързано със сложността на първоначалното увреждане.
Посткомоционен синдром доста често се наблюдава при леки черепно-мозъчни травми.
Причина – изменения в главния мозък
Основната причина за възникване на посткомоционен синдром – това е черепно-мозъчна травма, която може да бъде получена в резултат на падане, пътно-транспортни произшествия, насилствени действия, а също и удари в главата по време на занятия със спорт.
Съвременните лекари се придържат към гледната точка, че това усложнение е резултат от съчетание на определени изменения, протичащи в главния мозък, поради прекарана травма с някои социално-психологически и физически фактори.
Установено е, че дори при незначителни черепно-мозъчни травми главният мозък се подлага на микроструктурни и функционални изменения, които се запазват дълго време.
При липса на адекватно лечение темповете на възстановяване се забавят, а рискът от посткомоционен синдром нараства.
Рискови фактори
Рискът от посттравматични усложнения се увеличава при наличие на някои фактори, сред които:
- Загуба на съзнание;
- Продължителна посттравматична загуба на памет;
- Напреднала възраст на пострадалия;
- Субарахноидално кръвотечение;
- Увреждания на черепа;
- Алкохолна зависимост на пострадалия.
Лекарите подчертават, че наличието на определени фактори не може да се разглежда като достоверен прогностичен признак на развитие на усложнения.
Вероятност от хроничен посткомоционен синдром
Хронизацията на посткомоционния синдром е свързана с някои психогенни особености на пострадалия и неговото здравословно състояние. Рискът от подобно развитие на събитията нараства при:
- При определен характер – емоционално лабилните хора с повишена тревожност и егоистични настроения преживяват последствията от черепно-мозъчните травми доста дълго. Хипохондриците по-често развиват хроничен посткомоционен синдром.
- Някои заболявания, нарушения във функционирането на стомашно-чревния тракт, сърцето и кръвоносните съдове и пр.
- Психосоциални проблеми – вероятността от хронизация на посткомоционния синдром е висока в случаите на нисък социално-икономически статус, проблеми със семейството и в работата.
Изненадващо е, но вероятността от сериозни последствия при черепно-мозъчни травми, и по-точно упорит посткомоционен синдром се увеличава, ако се надцени тежестта на получената травма.
Симптоми на усложнения след травма
Признаците на посткомоционен синдром могат да бъдат най-различни, и свързването им с неотдавна получена травма от самия пострадал е доста проблематично. Това може да се направи само от опитен лекар след пълно снемане на анамнеза.
Посткомоционният синдром най-често напомня за себе си със:
- Упорито главоболие от типа на мигрена и с чести световъртежи.
- Разстройства при нощен отдих – болният може да изпитва трудности със заспиването, а също и да се събужда нощем;
- Известно понижение на когнитивните функции – влошаване на паметта и на способността за концентрация;
- Психоемоционални нарушения – най-често тези проблеми се проявяват при понижаване на самооценката, промени в настроението, раздразнителността и апатията. При посткомоционен синдром може да се понижи мотивацията, също има риск от развитие на депресивни разстройства.
- Нарушения в интимния живот – възможно е понижаване на сексуалното желание, развитие на фригидност и болезненост в областта на малкия таз, която възниква при полов контакт.
Особености на лечение на посткомоционен синдром
Терапията обикновено се състои в прием на лекарствени препарати – комбинирани средства с леко седативно, спазмолитично и вегетостабилизиращо въздействие. Също могат да се използват и ноотропни средства.
Провежда се и психокорекция. За намаляване на негативната симптоматика помагат психологическите консултации, сеанси психотерапия и когнитивно-поведенческа терапия.
