Много от нас познават хора, които постоянно се изчервяват, дори при запознанство, неудобна фраза на събеседник, без да говорим вече за стресови ситуации.
При някои хора внезапното зачервяване на лицето редовно се наблюдава, дори при спокойна обстановка или пък от най-малкото вълнение или смущение в медицината се нарича блашинг-синдром.
Това е заболяване, което не се отнася към медицинските, но свидетелства за нарушения във функцията на нервната система и се лекува от психиатър.
Състоянието е много подобно на прекомерното изпотяване, което също както и нездравата руменина, затруднява общуването с хората и създава неудобство на човека, който се е изчервил.
На всички вероятно ни е известно, че изчервяването е резултат от разширяване на кръвоносните съдове и усилено кръвообращение.
На всяко вълнение или най-малкото смущение нервната система на човек, страдащ от това състояние, отговаря с повишен приток на кръв към капилярите на лицето и нежелано изчервяване.
Синдромът създава на човек множество неудобства – той от страх да не се изчерви, избягва да се запознава с нови хора, всячески избягва да излиза пред публика, не участва, в каквито и да е дискусии и обсъждания на проблеми.
Днес неочакваното зачервяване у събеседника се възприема като признак на неувереност в себе си, некомпетентност и неискреност.
Срамежливостта, повече от обичайното, усложнява живота на съвременния човек и го лишава от възможности да постигне в кариерата.
Страхът от нежеланото зачервяване се нарича еритрофобия, която се отнася към психиатричните състояния. Причината защо някои хора се изчервяват постоянно, а някои не, не е проучена напълно.
Но лекарите свързват внезапното зачервяване на лицето с повишена чувствителност, която твърде силно реагира на различни дразнители. Човек, който се бои да не се изчерви, постоянно се намира в депресивно и сковано състояние.
Преди да се започне лечение на този синдром лекарят назначава консултация с психолог или с психотерапевт. Ако редовното зачервяване на лицето е свързано с твърде критичното отношение към собствените недостатъци и неспособността за адекватна оценка на ситуацията, то след психологическите методи за лечение синдромът отшумява от само себе си.
Медицинските методи за лечение на зачервяването на лицето трябва да бъдат насочени към блокиране на нервните импулси по симпатиковия нервен ствол, който предава информация към кръвоносните съдове на кожата.
Постигането на това е възможно чрез прием на лекарствени средства и хирургична интервенция.
Приемането на лекарствени средства за понижаването на активността на симпатиковата нервна система без контрол на специалист невропатолог не е препоръчително, тъй като пълното блокиране на нервните импулси може да доведе до нарушение на работата на вътрешните органи и на жизнено важни системи.
Малко хора, които страдат от този синдром, се решават на оперативна интервенция.
Преди да вземете решение да решите проблема със зачервяването на лицето с хирургична интервенция, си задайте въпроса, дали действително нежеланото изчервяване ви пречи да живеете нормално или просто си въобразявате, че не е така.
Ако отговорът е положителен, потърсете лекарска помощ и бъдете готови лекарят още по време на консултацията да ви каже колко тежка при вас е ситуацията със зачервяването на лицето.
Човек, страдащ от силна еритрофобия, обикновено се облива с ярка руменина не по-малко от 5 пъти за 30 минути.
Същността на хирургичната интервенция е да се въздейства на симпатиковия нервен ствол, който отговаря за кръвоснабдяването на лицето.
