Група учени от Италия изследвали психическото и психологическото състояние на 402-ма възрастни, прекарали COVID-19.
Тревожност, безсъние, депресия, обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматично стресово разстройство – с това живеят повечето от запитаните месец, след като официално са признати за оздравели.
Колко време продължават проблемите с психиката след оздравяването
В изследването, публикувано в списание Brain, Behavior and Immunity, са включени резултати от клиничната оценка на психическото състояние на 265 мъже и 137 жени, които посещавали лекар с контролно посещение месец след лечението от COVID-19.
Установява се, че приблизително 56% от заболелите са с минимум едно психическо разстройство, което се е появило след COVID-19.
Най-често преболедувалите се оплаквали от постоянна тревожност – 42% от запитаните. От безсъние страдат 40% от заболелите, от депресия – 31%. Симптомите на посттравматично стресово разстройство са установени при 28% от запитаните, обсесивно-компулсивно разстройство – при 20%.
Един прекарал инфекцията се оплаквал от нощни панически атаки, които се появили 3 седмици след края на лечението.
С часове стоял на терасата в опит да си поеме въздух, описва го като наистина ужасно. Паниката му причинява повече страдания, отколкото COVID-19, цитират прекаралия инфекцията авторите на изследването.
Забележително е, че жените по-често от мъжете страдат от тревожност и депресия. При заболелите, които преди са страдали от изброените психически разстройства, симптомите се усилвали след COVID-19.
Получените резултати авторите на изследването определят като тревожни и препоръчали на всички, които са прекарали COVID-19, да преминат през задължителна оценка на психическото здраве.
Учените също подчертават необходимостта от допълнителни изследвания на възпалителните биомаркери за лечение на възникващи на фона на инфекцията психически разстройства.
Карантината и преживяното може да са причина
Според изследователите проблемите с психиката при прекаралите COVID-19 могат да са свързани с възпалителен процес, който пряко влияе на невромедиаторите в главния мозък., отговарящи за мотивацията, безпокойството и възбудата.
Учените не изключват и психологически фактори, включително и травмиращи спомени за преживяното и строга социална изолация по време на лечението.
Още едно изследване, проведено от група учени от Великобритания, показва, че значителна част от заболелите с COVID-19 в остра фаза на заболяването може да изпадне в делириум – помътняване на съзнанието.
Според авторите, лекарите трябва да са информирани за възможността от дългосрочни проблеми с психиката при прекаралите инфекцията, сред които депресия, тревожност, хронична умора.
Ако инфекцията въздейства по същия начин както SARS и MERS, то в перспектива повечето от пациентите са длъжни напълно да се избавят от подобни проблеми.
