Амилазата е един от храносмилателните ензими, който се образува в слюнчените жлези или в панкреаса. Основната функция е разграждането на полизахаридите амилоза, амилопектин, гликоген и други сложни въглехидрати в по-прости компоненти, например глюкоза.
Понякога се отделя в тънкото и дебелото черво, в черния дроб, лактиращите млечни жлези и във фалопиевите тръби.
Различават се 3 вида амилази:
• Алфа – притежава свойството да хидролизира дълговерижните въглехидрати, преобразувайки ги в олигозахариди с различна дължина;
• Бета – образува се от растения, гъби и микроорганизми, обезпечава химичните реакции по превръщането на скорбяла в малтоза;
• Гама – участва в образуването на глюкозата;
При здрави хора нивата на алфа ензима в кръвта варира в границите 16-32 единици на литър при метод на изследването Волгемут.
Повишената амилаза в кръвта най-често свидетелства за патологии на панкреаса или засягането на разположените близо до нея органи, ефективността на лечението зависи от своевременно проведената диагностика.
Причини за повишена амилаза
В основата на патологичния процес стои увеличеното производство на ензима и неговото попадане впоследствие в кръвния поток. Към причините за повишена амилаза се отнасят следните фактори:
1. Остър или хроничен панкреатит – възпалителен процес, протичащ в панкреаса. За хроничните форми е характерно образуването на съединителна тъкан, на калцификати, развитие на екзокринна и ендокринна дисфункция.
2. Епидемичен паротит – заболяване с вирусна етиология, засягащо жлезистите органи;
3. Огнищна панкреонекроза – загиване на тъканите на панкреаса в резултат на разлагане от собствените за задстомашната жлеза ензими.
4. Развитие на злокачествени /ракови/ тумори;
5. Възпаление на жлъчния мехур, на париеталната и висцералната част на коремната кухина, образуване на камъни в жлъчните пътища;
6. Бъбречна недостатъчност – засягане на бъбречната тъкан, предизвикващо функционални нарушения при отделянето и образуването на урина;
7. Травми на корема и прекъсване на бременност;
Диагностика и лечение на повишената амилаза
Повишеният ензим се открива с помощта на лабораторни методи на изследване на кръвта и урината. Така например при остър панкреатит концентрацията му се повишава през следващите 2-12 часа от момента на пристъпа, като се завръща към нормалните нива едва на четвъртия ден.
Цялата тежест на патологичния процес не трябва да се определя само въз основа на данните за висока активност на ензима. Това е обусловено от отделни случаи на развитие на заболяването, които не предизвикват изменения в концентрациите на ензима.
Откриването на повишена диастаза – алфа амилаза, при изследване на урината също може да бъде последствие от злоупотреба с алкохолни напитки, изкуствено прекъсване на бременност или продължителен прием на някои лекарствени препарати.
Когато се установи повишена амилаза, лечението първо се насочва към отстраняване на първопричината и потискане на механизмите за развитие на заболяване.
Комплексът терапевтични мероприятия се определя за всеки пациент индивидуално въз основа на данните от анамнезата и от тези, получени въз основа на назначените изследвания.
Така например при остър панкреатит, основната причина за повишена амилаза, на болния се препоръчва да премине на специална гладна диета.
За потискане на симптомите и за подобряване на общото състояние на човека се използват наркотични аналгетици, препарати, блокиращи активността на ензимите и капки със солен разтвор.
Терапията при хроничната форма на патологията е с комплексен характер:
• Диетотерапия;
• Прием на обезболяващи и ензимни препарати;
• Своевременно лечение на ендокринни разстройства и заболявания на жлъчните пътища.
Високите нива на ензима амилаза са тревожен признак, изискващ консултации от лекар-гастроентеролог.
