Растения, храни и дори физически явления, които незаслужено се определят като най-страшните алергени.

Кои са фалшивите алергени и защо ги мислим за такива

1.Домашен прах

Прах – това е разтегливо понятие, и какво ли не се включва в него. Много от нас погрешно смятат, че алергията към домашен прах възниква в отговор на абстрактна мръсотия, частици почва, пясък, цимент. Всъщност най-разпространеният алерген в състава на домашния прах, това е микроскопичният акар.

Други възможни причини за алергии към прах са – екскременти и частици от телата на хлебарки, плесен, козина, пера и изпражнения на домашни животни.

За справянето с алергията към праха помагат редовните почиствания – предварително е добре да се слага маска, тъй като прахът се издига във въздуха, а това усилва симптомите на алергията. Не е препоръчително да се използват килими и сходни покрития, често да се пере спалното бельо в гореща вода.

Ако у дома има хлебарки, плесен или мравки, то тези квартиранти е добре в спешен порядък да бъдат изселени от жилището.

2.Стайни растения

Ако лекарят ви каже, че имате алергия към прашец, не бързайте да изхвърляте стайните растения. Първо, много от тях се опрашват от насекоми, именно затова са и ярките и красиви цветове.

Второ, причина за алергични реакции най-често са дървета и полски треви, а те едва ли растат на перваза на прозореца ви.

Прашецът на някои домашни растения все пак може да предизвика алергични реакции. Например, като реакция към лилиите при някои хора възникват симптоми на конюнктивит.

3.Сено

През 1819 г. английският лекар Джон Босток за първи път официално използва словосъчетанието „сенна треска”. Наблюдава при пациенти симптоми на алергия и стига до заключението, че те са предизвикани от сено. Новият термин се оказва двойно погрешен.

Ролята на сеното за възникване на сезонна алергия е изключително погрешен. Най-често се предизвиква от прашец на растения, полски треви и плевели, спори на плесени.

Не е характерна за това заболяване  и треската – повишаване на температурата над 38 градуса. Патологията има научни – по-правилни названия – полиноза и сезонен алергичен риноконюнктивит. Но много, включително и лекари и досега използват термина сенна треска.

И между впрочем, хората, които живеят на село и постоянно са в контакт със сеното, се среща по-рядко, отколкото при градските жители.

4.Козина на домашни животни

Основните алергени на домашните любимци се намират, въпреки разпространеното мнение, не в козината, а в пърхота, частиците кожа, слюнката, урината, изпражненията.

Хипоалергенни животни няма, това не зависи от дължината и от гъстотата на козината, и изобщо от нейното наличие.

В някои отношения дългокосместите кучета и котки могат да са по-опасни при алергии, отколкото техните късокосмести събратя. По дългата козина се отлага повече прашец от растения, спори на плесени и други микроскопични алергени.

5.Студено

Възможно е да се чували за такова заболяване като студова алергия. Открива се, дори и в основния лекарски документ – Международната класификация на болестите. В МКБ обаче думата „алергия”  не фигурира, вместо това патологията се нарича „уртикария, предизвикана от действието на ниска или на висока температура”.

При контакт с ниска температура по кожата се появяват мехури, зачервяване, сърбеж – типични симптоми на кожна алергия.

6.Пух от тополи

Когато през пролетта при цъфтежа тополите започват да отделят пух, много хора започват да се оплакват, че предизвиква алергия у тях.

Всъщност алергенът от пуха на тополите не е никакъв – толкова е голям, че не може да встъпи в контакт с антитела и да предизвика имунна реакция.

Обикновено алергията към продуктите на цъфтежа на тополите е свързана с една от 2 причини:

  • Освен пух, във въздуха лети прашец и други същински алергени. За разлика, от пуха те не се виждат с невъоръжено око.
  • Когато пухът от тополите попадне на кожата или в носа, възниква сърбеж. Това, разбира се, не е съвсем алергична реакция, но усещанията са много сходни.

7.Краве мляко

Алергията към млечни продукти се среща най-често при деца, възрастните страдат от това състояние много рядко. Някои бързат да си поставят диагноза „алергия към мляко”, ако след пиенето на мляко и употребата на млечни продукти получат диария или силни газове.

Обикновено в такива случаи се касае за друго състояние – непоносимост към млечна захар – лактоза.

Симптомите, с които се съпровожда непоносимостта към лактоза, са неприятни, но до сериозни състояния, подобни на задушаване и анафилактичен шок, те за разлика, от истинската алергия, те не могат да доведат.

Изобщо объркването между хранителна алергия и хранителна непоносимост, която може да възникне заради недостиг на определени ензими или по други причини е доста разпространено.

Например, според американската статистика, от хранителна алергия страда само около 4% от населението на САЩ, като 20% твърдят, че редовно изпитват симптоми.

У нас статистика на алергиите не се води и затова няма точна информация.