Сълзене, често кихане, запушен нос, обриви по кожата, кашлица. Повечето хора, които се оплакват от такива симптоми и не са медици, ще кажат, че това е признак на алергия. И възможно е да са прави. Съществуват и други заболявания с подобни симптоми.

Други заболявания са маскират като алергични реакции, които е безполезно да се заглушават с прием на антихистамини, първо, защото е безполезно и второ, защото е опасно.

Какво най-често се приема за алергия и как да ги отличим едно от друго

Атопичен дерматит

Дълго време, дори и официалната медицина е смятала атопичният дерматит за проявление на алергия, а не за самостоятелно заболяване. Този подход днес може да се определи като грешен.

Изследвания от последните години показват, че атопичният дерматит е генетично заболяване, при което се нарушава синтеза на белтъци, поради което се нарушава и защитната бариера на кожата. Резултатът е, че става по-суха, възникват зачервявания, лющене, сърбеж.

На уязвимата кожа остро реагират всякакви дразнители и затова може да се създаде впечатление, че обострянето на заболяването се предизвиква от алергени – прашец, определени хранителни продукти, козметични средства.

Всъщност най-добрите методи за борба с атопичният дерматит – това е правилният избор на препарати и грижа за кожата, а не търсенето на алергени и опитите да се избегне сблъсъкът с тях.

Ринит – кога не е признак на алергия

Хремата е коварно заболяване. Малко са тези, които търсят лекарска помощ само заради запушен нос.

Нелекуваната хрема може да стане причина за опасни усложнения – отит, възпаление на ухото, синузит – възпаление на придатъчните кухини на носа, ларингити, фарингити, трахеит и бронхит – възпаление на горните и на долните дихателни пътища.

Основните симптоми при алергичен и инфекциозен ринит са еднакви – това е хрема и постоянно запушен нос.

Алергичният ринит обикновено се съпровожда с обилни воднисти секрети от носа, често кихане, сърбеж, зачервяване и сълзене на очите.

Ако носът е запушен само от едната страна, а секретите са гъсти, зелени или жълти, съдържимото в носа често се стича по задната стена на гърлото или хремата се съпътства от повишаване на температурата и болки в областта на лицето, това показва, че това е простуда, а не алергия.

Конюнктивит – своеобразни епидемии през пролетта

Възпалението на лигавицата на очите може да е предизвикано от въздействие на алергени – прашец, козина на животни, козметика.

Причина за конюнктивит най-често е инфекцията, която се пренася в очите с мръсни ръце. В този случай антихистамините са безполезни.

Облекчение при бактериален конюнктивит осигуряват капките за очи или мехлемите с антибиотици, които следва да се използват не по-малко от 7-10 дни.

През пролетта и ранния летен сезон са чести епидемиите от вирусен конюнктивит – болестта е заразна и изключително неприятна, срещу нея съществува само симптоматично лечение.

Ако при бактериална форма най-често се заразят и двете очи и възпалителният процес се съпровожда с обилно течение на слуз, при вирусната се засяга само едното око, възпалението в което се съпровожда със сълзене.

Кашлица, която възниква неочаквано

Сухата кашлица е само един от симптомите на алергия. За разлика от кашлицата, която е с инфекциозна природа, алергичната се усилва при контакт с дразнителя, това може да е растение, животно, битова химия, домашен прах, хранителни продукти.

Възниква внезапно, тоест няма никакви други съпътстващи инфекциозното заболяване симптоми – обща слабост, неразположение, повишаване на температурата.

В 90% от случаите кашлицата е симптом на инфекциозно заболяване. Не трябва да се игнорира. Нелекуваната кашлица при остри респираторни заболявания, например, може да стане причина за пневмония.

Не са малко хората, които понякога с години и дори с десетилетия се лекуват от различни заболявания, които са причина за техните страдания. Класически пример са често боледуващите деца.

Така се наричат онези малчугани в предучилищна възраст, които боледуват от респираторни заболявания по-често от 4-5 пъти годишно.

Ако закаляващите процедури не дават резултат, то тогава добрият личен лекар ще насочи детето към специалист по алергични заболявания.