Способността ни да се унасяме в мисли за миналото и бъдещето ни отличава от всички други живи същества.
Това има немалко предимства, но има и недостатъци, които могат да се преборят с помощта на новите технологии.
Във всеки един момент можем да отпътуване мисловно в миналото, за да преживеем отново първия ден в гимназията или да си спомним какво сме яли миналата седмица на вечеря.
След това, също така бързо, мислите ни се пренасят във въображаемото бъдеще.
Можем да си представим къде ще прекараме следващия отпуск или с кого ще изпием чаша горещ чай само след час.
И не става въпрос за знание какво наистина се случило в миналото или ще се случи в бъдеще, а за преживяването на тези събития в ума.
Ние не просто знаем, че с идването на лятото навън ще стане по-топло, а можем да си представим как се печем на слънце и усещаме топлината на неговите лъчи по кожата.
Канадският когнитивен психолог Ендел Тулвинг описва нашата способност да пътешестваме във времето като част от автономноетичното съзнание, благодарение на което човек познава себе си.
Можем и да преживеем отново нещо случило се отдавна и така мислено да предусещаме събитията от бъдещето.
Ако сте се разбрали с приятели да вечеряте заедно, вашата предвидлива памет ще ви подскаже, че в определения ден трябва да отидете на ресторант.
Но можете също да си представите, как си намирате свободен стол, разглеждате менюто и си поръчвате храна.
Този вид умствена активност се различава от планирането.
Благодарение на способността за мислени пътешествия във времето, човечеството е успяло да създаде сложния свят, в който живеем сега.
Базирайки се на спомените, които имаме, можем да предвидим какво ще ни се случи в бъдеще. Това ни дава множество всевъзможни сценарии за развитие на събитията, от които избираме най-вероятните.
Когато разбъркаме спомените, създаваме различни техни комбинации, като така в ума можем да разиграем възможните бъдещи ситуации.
Тази особеност на съзнанието играе много важна роля в адаптацията на човека към променящите се външни условия.
Малките деца обаче живеят тук и сега, те са неспособни мислено да се пренасят в бъдещето.
Едва към 3-4-годишна възраст те започват да развиват способност да си представят бъдещи ситуации, в които ще изпитват емоции, различаващи се от настоящите.
Започват постепнно да си представят ситуациите, които могат с нетърпение да очакват или обратно, да се плашат от тяхното наближаване.
Като цяло способността да пътешестваме мислено във времето е наистина полезна за хората. Но не трябва да забравяме за негативните ѝ последствия върху душевното здраве.
Депресията и посттравматичното разстройство са един от примерите за психически разстройства, които се развиват въз основа на спомените за отминали събития и по-точно заради мисловни пътешествия.
Меките форми на депресия и тревога са един от нашите инструменти за взаимодействие със света, който ние сами създаваме.
При опит да реализираме неуспешен план ние изпадаме в депресия. Това ни кара да се откажем от него или пък да дадем сигнал на околните, че ни е нужна помощ.
Тревогата обаче може да играе и полезна роля.
Разиграването на всевъзможни събития в ума предизвиква емоционална реакция у нас, в резултат на което ние изпитваме тревога.
Това ни мотивира да предприемем нещо тук и сега, за да избегнем бъдещата ситуация, която смятаме за неблагоприятна за нас.
