Според статистиката на времето реагират 75% от хората и това не са само тези в напреднала възраст.
Най-лошото време за метеопатите е пролетта и есента, когато рязко се изменя атмосферното налягане, разбира се, нередки случаите, когато и през януари и февруари през страната ни преминават топли атмосферни фронтове, които покачват температурите, но за щастие подобни явления се наблюдават в рамките на 24-48 часа.
За това, че времето влияе на самочувствието, хората са разбрали много отдавна.
Още древните китайци установили, че ставите не обичат дъжда и вятъра, а Парацелз твърдял, че много заболявания се обострят при лоши метеорологични условия. Но ако в далечните времена хората само са могли да предполагат как едни или други природни явления се отразяват на здравето, то сега всичко е научно доказано.
Психоаналитиците смятат, че една от причините за метеозависимостта, тоест непонасянето на лошото време се дължи на факта, че когато сме били деца родители ни не са ни разрешавали да излизаме нито в дъжда, нито в студа да се разхождаме, да ходим на гости, да си купуваме сладолед.
Ние отдавна сме пораснали и излизаме от дома си при всякакво време, въпреки това, когато на небосклона се появят облаци настроението ни се влошава, както в детството. Най-добрата противоотрова е заниманието с любимото хоби, слушането на музика, гледането на приятен филм, прекарването на една вечер със семейството.
Внезапните промени на атмосферното налягане влекат със себе си и колебания в артериалното налягане, което нарушава нормалното функциониране на организма.
Така при понижаване на атмосферното налягане могат да се появят болки в ставите, подуване на корема, мигрена, при астматиците и болните от сърце – задух, слабост, чувство за недостиг на въздух.
Не е лесно в такива дни и на хипотониците – при тях кръвното налягане пада още по-ниско. А хипертониците, напротив, чувстват се добре.
Въпреки това, кога атмосферното налягане започне да се покачва, те /хипертониците/ в пряк и преносен смисъл се хващат за главата – тя става, сякаш от памук и тежка. А артериалното налягане се повишава в синхрон с показанията на барометъра, което увеличава риска от инфаркт и инсулт.
Повишена влажност на въздуха /80-95%/ - влошава се състоянието на астматиците и сърдечно болните.
Такова време „не е по-вкуса“ и на ставите – те започват да болят и лишават човек от покой и сън. Впрочем, високата влажност на въздуха се отразява неблагоприятно и на здравите хора – количеството на кислорода във въздуха е понижено, което се съпровожда от сънливост, умора и намалена работоспособност.
Силен вятър – известен провокатор на чревни колики, болки в корема и безсъние. Раздразва рецепторите на кожата, предизвиквайки превъзбуждане на нервната система.
Студ – съпровожда се от студова уртикария и пристъпи на затруднено дишане при астматиците. Студеното време не е подходящо и за хипертониците, тъй като се повишава кръвното им налягане, възможно е и появата на сърдечна болка. Самият факт, че най-много на брой инфаркти и инсулти биват регистрирани през зимните месеци е достатъчно показателен.
Но най-големият ужас за метеозависимите хора е магнитната буря. Особено чувствителните „предвестници на бурята“ започват да я предсказват няколко дни преди тя да се случи – при тях се повишава кръвното налягане, главата започва да ги боли, сърцето им започва да прескача.
Засяга се и нервната им система – при много от тях възниква раздразнителност и чувство за тревога.
