Половината от жените, 1/3 от мъжете, хората с белодробни и сърдечно-съдови заболявания, хората в напреднала възраст и тези с доста над нормалното тегло страдат от промените във времето.
На 23-ти март всяка година се отбелязва Световният ден на метеорологията, който е бил обявен от Световната метеорологическа организация /СМО/ под егидата на ООН.
Девизът на празника е: „Времето, климатът и водата в информационната епоха“
По статистически данни, повече от 80% от всички стихийни бедствия са с метеорологичен или хидрологичен произход. Само през 20-ти век загубите от всички случили се по света стихийни бедствия се оценяват на сумата от около 4 милиарда долара годишно, а през 90-те години на 40 милиарда долара на година.
В България метеорологичните измервания стартират преди повече от 150 години, през далечната 1860 г. и то с помощта на Австрийското консулство в гр. Русе, като в неговия двор започва работа първата метеорологична станция, като получените данни се използват главно за нуждите на корабоплаването по река Дунав.
10 години по-късно, през 1870 г. е отворена и първата по нашите земи хидрологична станция, построена в близост до гр. Русе, данните от нея също биват използвани за обезпечаване на нормалното корабоплаване по река Дунав.
В България към настоящия момент основните метеорологични и хидрологични измервания се извършват в рамките на Националния институт по метеорология и хидрология /НИМХ/ към БАН – основната цел на тези измервания е намаляване на опасността за живота на населението и от нанасяне на вреди на икономиката на страната от метео-климатични явления, осигуряване на високо ниво на хидрометеорологична безопасност на страната. Прогнозите на българските метеоролози помагат да се намалят възможните икономически загуби средно с до 40%.
На 23-ти март следва да си припомним за това колко силно времето влияе на природата, на икономиките на различните държави и на човека.
При някои от нас промените във времето не предизвикват дискомфорт. Такива хора бива наричани „метеостабилни“, техният организъм се намира в добро състояние и без проблем се приспособяват към климатичните изменения. Но има и хора, които зависят от времето, от магнитните бури, резките промени на климата или на температурите.
Те страдат от главоболие, общо неразположение, възможно е да почувстват гадене. В категорията на такива хора попадат – половината от всички жени, 1/3 от мъжете, хората с белодробни и/или сърдечно-съдови заболявания, тези с напреднала възраст и с наднормено тегло.
Видове „зависимост от времето“
Организмът на всеки човек така или иначе реагира на времето, въпросът е само до колко е силна тази реакция и усеща ли се тя по-някакъв начин. Идентифицирани са 3 основни вида реакции.
• Метеочувствителност – могат да изпитват дори и здрави хора.
• Мететозависимост /метеопатия/ - в този случай дори и незначителни промени във времето могат да предизвикат обостряне на сериозно заболяване.
• Метеоневроза – разновидност на невротичните разстройства, когато човек при промените във времето се чувства не просто лошо, а ужасно.
Как се преживяват тези промени във времето?
Справянето с метеочувствителността е възможно, ако се следват съветите на лекарите и внимателно се следи за здравословното състояние. За да може човек лесно да понася промените във времето, той трябва да:
1. Избягва месните, мазните и сладките храни, които следва да се заменят с плодове и зеленчуци. Това е необходимо, тъй като магнитните бури влияят на храносмилането – понижава се киселинността на стомашните сокове.
2. Алергичните хора в навечерието на промените във времето е препоръчително да преустановят консумацията на някои храни като цитруси, шоколад, червено вино и подправки.
3. Пазете нервната си система - ако лесно се впечатлявате откажете се от гледането на филми на ужасите, екшъни, криминални новини, политика, тежки разговори и не четете тъжни книги.
