Американски учени провели изследване, целта на което било изясняването на въпроса за това защо някои хора така и не успяват през целия си живот да се справят със социалното неблагополучие.

Според мнението на изследователите именно негативния детски опит обуславя бъдещата бедност на човек. Резултатите от изследването показали, че колкото повече един човек страда в детството си, толкова по-голяма е вероятността, то в зряла възраст да изпадне в бедност или дори в нищета.

Тази изследователска работа била извършена от Дрекселския в САЩ. Като участници авторите на проучването подбрали 30 жени. Към момента на провеждането на експеримента всички участнички били майки, а в детството си всяка от тях се били изправяли пред насилие, жестокости, много лишения, а също и с недостатъчно внимание от страна на родителите.

Всички участнички в експеримента били длъжни да отговорят на въпросите от специално съставена анкета. Чрез този въпросник изследователите успели да разберат колко силен отпечатък е оставило психологическото и физическото насилие, преживяно от жените през детството им.

Въпросите, които изследователите задавали на всички анкетирани, също спомогнали да се определи в каква степен тези тъжни преживявания от детството е повлиял на такива аспекти от живота като физическото здраве, представянето в училище и възможностите за намиране на работа.

Според авторите на изследването всички тези фактори са тясно свързани и непосредствено влияят на материалното положение в семейството.

Резултатите, получени от изследователите, напълно потвърждават тяхното предположение за това, че болките и страданието, които преживява човек в детска възраст, полага основите на бъдеща бедност. Високите оценки, поставени от участничките в графата „Негативен детски опит“ се свързва със силната необходимост в семейството от хранителни продукти.

Както поясняват учените, практически всички жени, пострадали от физическо и психическо насилие в детска възраст, получавали много ниски заплати и не били в състояние да осигурят на децата си здравословна храна.

Поради това не възниква съмнение в това, че неблагоприятната атмосфера, в която се намира детето и негативните събития оказват много силно влияние на социално-икономическото на живота му в бъдеще.

По-ранните изследвания на учени от Ливърпул, Великобритания, вече доказаха, че негативните преживявания в детството в значителна степен повишават риска от развитие на шизофрения в бъдеще.

Следва да се отбележи, че зубърите в училище почти винаги успявали повече в живота, отколкото тези, които били смятани за „готини“.

Юношите, които били подигравани в училище и напълно били изхвърляни от социалния живот, не трябва да се притесняват за своето бъдеще. Всъщност, тормозът и негативните преживявания скоро ще се отплатят.

Популярността в училище е вечна тема за всеки подрастващ. С това явление са свързани негативните емоции, стресът и дори опитите за пропускане на учебните занятия с цел избягването превръщането в обект на подигравки.

Въпреки това сега вече е научно доказано, че популярността в училище е абсолютно ненужна за постигането на целите. Учените установили, че популярните юноши, обратно, все по-често стават неудачници.

За провеждането на експеримента американските учени интервюирали група тийнейджъри. Изследователите проучили начинът на живот на участниците за период от 10 години.

Резултатите показали, че хората, които били причислявани към групата на маниаците и зубърите, още в самото начало на зрялата си възраст били по-успешни от готините юноши, които в училище били смятани за образец за подражание.

Изводът е, че негативните преживявания в училище в юношеска възраст всъщност се отразяват положително на социално-икономическото ниво на човека в зряла възраст за разлика от преживяното насилие в детската възраст.