Мъжът на моята приятелка ѝ изневерява, синът ѝ тийнейджър пуши трева, самата тя напоследък е доста напълняла…
Много от тях се стараят да казват на близките на приятелите си цялата истина и абсолютно са убедени, че го правят за тяхно добро. Но винаги ли това действително е за добро?
И така ли благородно постъпваме, съобщавайки я на приятелите?
„Веднъж на купон започна да ме сваля гаджето на най-добрата ми приятелка. Разказах и за това на следващия ден, тъй като нямахме тайни една от друга, особено за такива важни неща.
Тази новина я зашемети, но все пак ми благодари, че съм ѝ отворила очите. А на следващия ден ми се обади и ми каза да не доближавам гаджето на моята приятелка.
За една нощ успях да се превърна за нея в коварна съблазнителка и се превърнала в заклет враг“, разказва 28-годишната Марина.
Това е доста типична ситуация, която ни кара да се замислим, наистина ли си струва да разказваме на приятели всичко, което знаем?
Искат ли те да им отваряме очите? Няма ли да развалим отношенията си с тях? И какво всъщност може да се скрие зад нашето приятелско благородство.
Представяме се като „освободители“
„Всички наши думи, дори изказани с цялата си искреност, са насочени преди всички към решение на лични задачи, убеден е психотерапевтът Катрин Емле-Перисол.“
Разказвайки на приятелка за неверността на нейния партньор, ние може да изхождаме от това, че на нейно място бихме предпочели да знаем за това. освен това, се сдобиваме с власт, влизаме в ролята на освободител.
Във всеки случай, този, който решава да каже истината, поема върху себе си отговорността.
Преди да донесем до приятел неприятна за него истина, трябва да се запитаме, готов ли е той да я приеме. Приятелството трябва да уважа свободата на всеки.
А свободата може да се заключава и в нежеланието да знаем за неверността на партньора, лъжите на децата или собственото наднормено тегло.
Натрапваме истината
Дори етиката на любовта се основава на запазване на самотата на любимия човек. Още повече това се отнася за приятелството.
Нашият основен дълг по отношение на приятеля е да го пазим, а не да го поставяме пред лицето на реалността, която съзнателно игнорира.
Можем да му помогнем самостоятелно да се добере до истината, задавайки въпроси и проявявайки готовност да слуша.
Да питате приятелка, дали мъжът ѝ твърде често е започнал да остава до късно на работа напоследък, и директно да ѝ заявите, че наистина ѝ изневерява – това са съвсем различни неща.
Казваме истината заради себе си
В приятелството търсим доверието и емоционалния обмен и понякога използваме приятеля като психоаналитик, което може да му бъде не особено лесно и приятно.
Изливайки твърде много информация на друг човек за себе си, го превръщаме в заложник на нашите емоции.
И го натоварваме, а това най-вероятно означава, че следващият път този човек няма да поиска да излезе с вас, и затова трябва си задаваме въпроса, какво очакваме от приятелските отношения.
Повечето хора си ги представят като безкрайна веселба и приятно прекарване на времето, но това дали това е така. Всеки го разбира според собствените си представи.
