В някои случаи имунитетът работи неправилно, формирайки агресия по отношение на собствените органи и тъкани, и в частност, против ендокринните жлези.
При множествени увреждания на ендокринната система се развива полигландуларен синдром.
Последният обхваща захарен диабет, изменение на синтеза на хормони на надбъбречните жлези, проблеми с щитовидната жлеза.
В зависимост от типа на синдрома страдат хормони на една или друга жлеза, в резултат на което се развиват ендокринни заболявания.
Каква е причината за тези имунни нарушения, какво може да ги предизвика?
Жлези и техните хормони – как започва всичко?
Всички периферни ендокринни жлези синтезират определени хормони, които влияят на метаболизма или на определени тъкани и клетки.
При формиране на синдром на полигландуларна недостатъчност се потиска функцията на част от жлезите, и съответно намалява синтеза на хормони.
Това води до развитие на определени ендокринни заболявания, сред които захарен диабет, хипотиреоза или намаляване количеството хормони на надбъбречните жлези.
Основа на този синдром се смятат нарушения на имунитета, които водят до атака с антитела на собствени жлези, от което страда тяхната функционалност и се потиска синтеза на хормони.
Първоначално може да се наблюдава увреждане на едната от жлезите, което формира характерни патологии – например, диабет или болест на Адисън.
Но с развитието на синдрома, към него се присъединяват прогресивно нарастващи симптоми на недостатъчност и на други органи.
Съчетанието на симптоми на полигландуларна недостатъчност ще зависи от това какви жлези и колко са увредени от автоимунно възпаление.
Съответно и синдромът е от 3 различни типа.
Полигландуларен синдром - причини за увреждане и роля на имунитета
Днес точните причини за полигландурален синдром не са окончателно изяснени, но водещата роля на имунитета и неговите нарушения преобладава над всички останали теории за неговото възникване.
Предразполагащи фактори за неговото формиране са специфични наследствени особености и дефекти в определени гени.
Проследено е предаването на този синдром по наследство в семейство с ендокринни заболявания.
Освен това е възможно предаването и на особености на структурата на гените, предразполагащи към развитие на автоимунни заболявания.
В редки случаи активността на жлезите може да се потисне в резултат на патологични въздействия на регулиращи органи – хипоталамус и хипофиза в резултат на инфекции, остри нарушения на кръвообращението или туморен растеж.
В този случай страдат на практика всички периферни жлези, и се нарушава отделянето на периферни хормони.
Обикновено поради разстройства на имунитета страда една жлеза, с развитие на патологията в процеса се въвличат и другите.
Заради загуба на имунологична толерантност на тъканите имунитетът разпознава рецепторите на жлезите като чужди клетки, които образуват антитела към тях.
За намаляване нивото на агресия към органите, може само да се потисне имунитета, поради което страдат останалите му функции, но пълното преустановяване на процеса не е възможно.
Често при подобен синдром помага единствено заместителна терапия.
Дефицит на хормони на надбъбречните жлези и на щитовидната жлеза
При развитие на полигландуларен синдром първият тип изменения настъпват още в детството и засягат, основно, хормоните на надбъбречните жлези и на паращитовидната.
Обикновено първа се формира хипопаратиреозата с прогресивно намаляване на активността на паращитовидните жлези и нарушаване на фосфорно-калциевия обмен.
След това нивата на хормоните постепенно се понижават, характерни са също рецидивиращите инфекции, особено тези, които се предизвикват от гъбични инфекции.
Най-характерна е упоритата кандидоза на лигавиците.
