Биомаркерите не са ново явление в медицината.
Много лабораторни изследвания всъщност са тестове за биомаркери.
Показателите за кръвна захар или белтък в проба от урина разкриват какво се случва в бъбреците или в панкреаса.
Концентрацията на холестерол в кръвта също може да е признак на заболявания на сърдечно-съдовата система.
Днес медицината е в състояние да измерва телесните молекули с голяма точност за жълти стотинки.
От както здравето и дълголетието на хората започнаха да се определят от показанията на биомаркери, се появи и възможност да се предсказва риска от възможно заболяване или ранна смърт.
Неотдавна такъв опит бе направен в Бостънския университет.
Екип учени проследи живота на 5000 души в 550 семейства с предразположеност към дълголетие.
Участниците в експеримента периодично давали кръв за 19 различни теста.
Списъкът с тестове включвал общи – хемоглобин, серумен албумин, и специфични – С-реактивен белтък, инсулиноподобен растежен фактор.
Това било необходимо за получаване на информация за 6 области на физиологията, сред които възпаление, бъбречна функция и метаболизъм на кръвна захар.
С помощта на компютърен алгоритъм учените анализират резултати от тестове на хиляди доброволци.
Разпределили ги в 26 модела или клъстера.
Във всеки клъстер се поставяли данните на хора със сходни резултати от тестовете.
Най-голямата група, превърнала се в референтна, се състояла от 2200 души със средни показатели.
Изследователите установили, че клъстерите се отличават един от друг и от референтната група по показатели:
• заболеваемост от рак;
• сърдечни заболявания;
• диабет;
• стареене и преждевременна смърт;
От експеримента станало ясно дали някой участник старее преждевременно.
А също станало възможно да се даде обща прогноза за вероятност от развитие на сериозно заболяване или ранна смърт.
Вероятност за ранна смърт
Изследователите твърдят, че независимо в каква група се е оказал конкретният човек, той може да положи усилия за подобряване на своите биомаркери.
И съответно да се премести в група с по-високи стойности.
Към настоящия момент все още не е възможно да се определи точната дата на възникване на заболяване или на смърт, поради наличието на множество случайни фактори.
Но ако здравословното състояние се контролира периодично, може да се направи преценка, дали човек се движи в правилната посока.
От какво тогава зависи продължителността на живота?
Различните изследвания потвърждават, че гените са отговорни само за 30% от продължителността на нашия живот.
Останалите 70% се определят от диетата, физическите упражнения, теглото, навиците – тютюнопушене и алкохол.
Не по-малко значение имат факторите семейство, социален живот, достъп до медицинска помощ и късмет.
Като пример, учените обръщат внимание на продължителността на живота на адвентистите, които не пушат, не пият, често са вегетарианци и имат здрави семейни и социални връзки.
Очакваната продължителност на живота при тях е 86 години за мъжете и 89 за жените, за сравнение в България е с повече от 10 години по-малка.
Изводът е, че дълголетието не се дължи само на гените, но и на поведението.
Всеки човек има свой генетичен план за дълголетие.
Ако го последваме, ще доживеем до 90 години.
Ако се борим с него, има голяма вероятност смъртта да ни застигне още на 50-60 години.
Така че съвсем не е задължително да очакваме момента, в който ще можем да си направим тест за биомаркери.
И сега знаем какво трябва да правим, за да сме здрави дълги години.
