Най-важното е да се спре пандемията, а всичко останало са приятни бонуси.
След обявяването на извънредното положение в петък, 13 март, със Заповед на здравния министър работодателите бяха задължени да изпратят своите служители у дома да работят дистанционно. Разбира се, стига естеството на работата да го позволява.
Защо НЕ трябва да опитваме да сме продуктивни у дома
Основното съображение на здравния министър, както и на оперативния щаб, които предложиха тази мярка, е избягването на струпване на много хора в задушните офиси. Това би допринесло за бързо разпространение на коронавируса, който може да доведе до сериозни усложнения.
Веднага след това започнаха да ни заливат с препоръки, предложения как да прекараме този период с максимална полза.
Изпълнението на противоепидемичните мерки се оказа, че е нещо като маратон на продуктивност.
Трябва да успеем да си подобрим английския, да измием прозорците, да започнем да спортуваме повече, и то трябва да го правим у дома, да опознаем себе си и да се възползваме от безплатните курсове.
На практика обаче така се получава далеч не при всички – на някои им е трудно, дори да работят в такъв режим, а какво остават да слушат лекции. Да обвиняваме себе си за непродуктивната карантина, все пак не е нужно. И ето защо.
Извънредното положение е нещо наистина страшно
Най-малко 3 поколения българи не са сблъсквали с нещо подобно – извънредно положение, такова е обявено за последно през 1945 г. и то във връзка с края на Втората световна война.
Ако се замислим, живеем в постоянен стрес. Всеки ден четем новини за брой заболели и починали, вследствие на коронавирусната болест, заливат ни публикации с мрачни прогнози, гледаме снимки с празните рафтове по магазините.
По телевизиите постоянно се излъчват извънредни емисии, обявява се затягане на мерките. Налага се да свикваме с ограничения, които само до преди седмица, не сме си и представяли, че могат да ни наложат.
В такава ситуация, дори и най-големите оптимисти започват да се тревожат за собственото си бъдеще и това на своите близки.
Много е трудно при такива обстоятелства да се справим с тревогата, която ни залива, и да се съсредоточим върху подобряването на английския. По-добре да се концентрираме върху това как да преживеем този труден период, а не да се опитваме да бием рекорди откъм продуктивност.
Дистанционната работа съвсем не прилича на приказка
Всички помнят онези прекрасни картинки – красиви и щастливи хора стоят под палма с лаптоп на коленете и се усмихват безгрижно. Всички с вида си ни показват колко добре се работи далеч от ужасния и задушен офис.
Карат ни да повярваме, че когато преминем на дистанционна работа, ще забравим за задръстванията и за недоспиването, ще получаваме повече пари и ще можем да отделяме време на семейството, на хобитата си и на личните планове.
Всъщност работата от дома не е подходяща за всички. И да организираме себе си, когато сме извън дома, може да е доста по-трудно, отколкото в офиса.
Работещите отдавна дистанционно знаят колко е трудно да се противопоставиш на изкушението да легнеш на дивана и да погледаш телевизия.
Колко трудно се става сутрин, ако закъснението не налага плащане на глоби и писане на обяснителни бележки.
Колко е трудно да се спазва дневно разписание, да се пази концентрация и да не прекарваме голяма част от времето, което е определено за работа, в социалните мрежи.
34% от хората, които работят дистанционно, сочат като основен недостатък на този режим на работа, множество разсейващи фактори.
Ако трябва да се занимавате и с децата, които отдавна не са на училище, то тогава мисията става почти невъзможна.
Нямате толкова свободно време
Да, при дистанционен режим на работа няма да губите време в пътуване до работното място, както и за приготвяне, избор на подходящи дрехи, закуска и т.н. Но надали ще успеете да се насладите на повечето свободни часове.
За да се организираме, да приготвим обяд, да подредим, да почистим, ще ни отнеме повече време, отколкото ако цял ден ни няма у дома. Да се погрижим за близките, също е необходимо време.
За личностно развитие по-скоро няма да ви остане време. Постарайте се да се отнесете към това философски, не се обвинявайте. Съсредоточете се върху това да свършите основното и да се хвалите за всичко, което успеете да свършите.
Трябва да си отговорим какво искаме сега – да гледаме видеоуроци или просто да преживеем този труден период?
