На 6 май 1856 г. в моравския град Фрайбер се ражда бащата на психоанализата Зигмунд Фройд.
За основите на психоанализата и нейното приложение в медицината ще ви разкажем в настоящата статия.
Фройд и неговия принос към науката
Дори и тези, които днес отказват да нарекат психоанализата научна дисциплина признават: трудовете на великия австриец са изиграли важна роля в развитието на науката.
Обикновеният читател може да види в наименованията на книгите на Фройд нещо езотерично: „Тълкуване на сънища“, „Тотем и Табу“, „Аз и той“ и т.н.
Но самият учен не влагал в своя труд нищо мистично и се уповавал единствено на натрупания опит и практика.
Отричал окултизма и се провъзгласявал за поддръжник на психическия детерминизъм.
От самото начало психоанализата се подлага на жестока критика, присмивали се над нея, осъждали я.
Но методът наистина помагал в терапията на психическите разстройства и психоанализата постепенно била призната.
Особено популярно станало това учение сред образованата част от обществото.
Основна сфера на приложение на психоанализата Фройд смятал лечението на неврози, истерии, фобии и предизвикани от тези състояния реакции.
А основно постижение може да се смята разбирането, че материалните причини има всяко, дори най-неадекватното поведение или реакция.
Установяването на тези причини е основна задача на психоанализата.
Структура на личността
Себе си/То – несъзнателни, тъмни неосъзнавани желания и влечения, които не познават понятията Добро и Зло.
То е извън морала и нравствеността, стреми се само към удовлетворяване на желанията.
Това е нещо вродено, в полето на което действат 2 противоположно насочени инстинкта – живот и смърт.
С инстинкта на живота е свързано сексуалното желание – либидото, или Ерос. С инстинкта на смъртта и разрушенията – мортидо, или Танатос.
Его/Аз – съзнание.
Тази структура позволява на личността да се самоидентифицира, да отдели своето Аз от заобикалящия свят.
На територията на Егото се осъществява борба между влеченията То и ограниченията, налагани от Супер-Его.
Супер-Его/ свръх-Аз – част от личността, придобита след раждането.
Супер-Егото определя идеалите на човека, морални и нравствени норми, от които то се опитва да се ръководи.
Едипов комплекс
Най-критикуваната част от теорията на психоанализата са били идеите на Фройд за детската сексуалност.
Според ученият всяко дете преминава в своето развитие няколко стадия до момента на достигане на зряла сексуалност, която се фиксира върху гениталиите.
Кулминацията на сексуалното развитие е Едиповият комплекс, който Фройд смятал за универсален, а също и комплексът на кастрацията.
Названието е свързано с мита за Едип, убил своя баща и взел за жена собствената си майка.
Според Фройд всяко момченце в дълбините на своето подсъзнание желае да обладае собствената си майка и да убие баща си.
Комплексът на кастрацията е обусловен от страха пред мястото за удовлетворяване на тези желания.
При момиченцата стремежите са аналогични с комплекса на Електра и се задълбочават от тайна завист към пениса, от който те са лишени.
Съвременната психоанализа в терапията на психични разстройства
Прилага се за лечение на неврози, някои форми на истерични разстройства, фобии, тревожни и депресивни състояния, помага за решаването психологически проблеми и има своя принос в терапията на тежки психични разстройства.
Психоанализата помага за преодоляване на семейни конфликти, за справяне с последствията от кризисни ситуации и силен стрес, за преодоляване на житейските трудности.
