Биологичната възраст невинаги съвпада с психологическата. По лична карта сме възрастни, а вътре в нас живее безпомощно дете или разглезен тийнейджър. Какво е всъщност психологическа възраст, каква бива и трябва ли да пораснем?
Психологическа възраст най-често се разбира като ниво на развитие на личността, вътрешно състояние, в което е застинала психиката ни. Обикновено, това засядане е свързано със събитие, което не сме могли да преживеем.
Например, тежко сте преживели развода на родителите, загубили сте нещо важно, и сте станали жертва на морално или физическо насилие.
Всичко това влияе на психологическата възраст. Каква може да бъде тя?
Психологическа възраст - по какво се различава от физическата
Детска
В много сфери на живота човек реагира и действа като дете, което е от 3 до 7 години. Често, когато се сблъсква с проблеми, изпитва вина, безпомощност, слабост или напротив, чувства се неоправдано всесилен или отговорен за всичко.
Психологическото дете, на колкото и да е години, има нужда от някого, който е по-голям, по-успешен и по-силен, който може да го вземе на ръце, образно казано.
Какво може да се направи
- Научаване на самостоятелно вземане на решения, започва се от не толкова важните;
- Вслушване в себе си, търсене на силните страни и използване на собствените способности в работата;
- Да даваме на себе си това, което не ни стига – прегръдки, грижи за себе си, подаряване на подаръци, поддържане на нормални отношения с хората;
- Даваме свобода на околните, не изискваме от тях да решават всичките ни проблеми.
Родителска
За такъв човек е характерно поведение на дете на възраст от 8 до 12 години. Това е време, когато детето се обучава на родителските шаблони на възпитание и как да комуникира със света. Как родителите общуват с децата? Невинаги като с възрастни. Затова този човек чувство превъзходство над другите – поучава, наказва, поощрява. Прави го така, защото така е правилно и ето как трябва да се направи.
Психологическите родители могат да са „либерални” и „авторитарни”. Либералните вървят подир своите „деца”, „глезят” ги, поощряват всичко, което правят , както и тяхната безпринципност и хаос, който създават.
„Авторитарните”потискат детските пориви, непосредственост и искреност. Създават строги граници, забраняват, лишават „детето” от право на избор и самостоятелност. Казват, че така е правилно, използват заплахи и насилие.
Решението при такова поведение:
- Излизайте извън рамките на авторитарното и на твърде либералното поведение, дори и така да сте свикнали още от деца;
- Учете се от книгите и по чуждия пример как да взаимодействате с хората и да възпитавате собствените си деца;
- Позволявайте на близките сами да вземат решения;
- Установете нормални граници, участвайте в живота на близките, без да се натрапвате и налагате, а не от позицията на насилието.
Подрастваща
Такива хора си остават завинаги някъде във възрастта между 13 и 20 години. Тийнейджърската динамика на личността, това е търсене на себе си, бунт, протест, отделяне от родителите.
Сам решавам, няма да съм като вас, ще намеря този, който ме разбира, не сте ми нужни. Ще правя това, което искам. Когато сме на физическа възраст от 13 до 20 години, това поведение е полезно. То формира необходим опит и в крайна сметка води до съзряване.
По-сложно е, когато човек се превърне в подрастващ на 30 години, а понякога и на 40, когато има деца, семейство, бизнес или работа.
В такова състояние немалко хора зарязват бизнес, семейство и абсолютно всичко, което са правели до сега, за да тръгнат да търсят себе си.
Човек иска да си върне свободата, която е имал като подрастващ. Това се случва най-често, когато като юноша е имал твърде много отговорности и не е успял да си поживее.
Какво е решението в такава ситуация
- Научаване на постоянство в отношенията – в приятелствата, в любовта и в партньорствата;
- Вслушване в потребностите на другите хора;
- Търсене на подходящ баланс на близост, без страх трябва да опитваме да се откриваме пред своите най-близки хора.
- Измисляне на начини как да направим ежедневието си по-разнообразно и активно.
