Заповедта на здравния министър, с която бе обявена национална грипна епидемия, може и да е незаконна.

По своята същност представлява общ административен акт, тъй като поражда еднократно действие за всички български граждани, държавни и общински органи.

Затварят училища, но не и детските градини – защо е така

Основание за издаването на заповедта е залегналото в чл. 63 от Закона за здравето правомощие на здравния министър да въвежда противоепидемични мерки на територията на цялата страна при необходимост.

Систематичен преглед на Закона за здравето показва, че въпросният текст е в раздел „Заразни болести”.

Сред аргументите, заради които се е стигнало до въвеждането на противоепидемичните мерки, е не само грипният вирус тип Б, който се разпространява из страната, но и върлуващият в редица европейски държави коронавирус, който причинява болестта COVID-2019 и препоръка от Националния оперативен щаб, сформиран със заповед на премиера.

Обърнато бе внимание от страна на юристи, че въпросната заповед от една страна затваря всички училища до 11 март включително, отменя всички женски консултации, планови операции, свиждания по болници и профилактични прегледи, от друга обаче детските градини продължават да работят. Също така препоръката е да се отменят и всички спортни мероприятия. 

Родителите могат да водят децата си, докато трае периода на противоепидемичните мерки, дали това не е противоречие със закона и дали заповедта на здравния министър ще бъде обжалвана.

В детските градини се осигурява медицинско лице, най-често медицинска сестра, която проверява всяка сутрин децата при приемането им дали нямат признаци на заболяване – кихане, кашляне, носна секреция.

Ако са налице подобни симптоми, отказват да ги пуснат в детската градина и ги връщат на родителите.

Защо у нас е предвиден само 6-месечен неплатен отпуск след майчинството

В училищата подобен контрол не е въведен и затова се разпорежда отмяна на учебните занятия. Освен това учениците, дори и най-малките, които са в първи клас, са по-самостоятелни и невинаги се налага някой от родителите да отсъства от работа, за да е с тях, когато те са на училище.

У в нас платеният отпуск за отглеждане на дете е 2-годишна възраст за майките и след навършване на 6 месеца на мъника и от бащите.

След това Кодексът на труда предвижда 6-месечен неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, който може да се ползва и от бащата до 5 месеца.

Добре би било в бъдеще този 6-месечен отпуск да заплаща от НОИ и целият период за отглеждане на дете до 8 години да се счита за трудов и осигурителен стаж на майката, както е в Германия.