Днес псориазисът се смята за едно от най-разпространените хронични неинфекциозни дерматологични заболявания. Основно клинично проявление при тази болест са специфичните обриви, които се сливат в плаки, покрити с люспи – мъртви кожни клетки.
Обичайната локализация на тези плаки е скалпът. Псориазисът на главата не е опасен, но води до значителен психологически дискомфорт и понижаване на качеството на живот.
Какво е специфичното при псориазис на главата
Причини за развитие на псориазис на главата
Днес все още не е ясно какъв е механизмът на развитие на тази патология. Освен кожата и скалпа, при този патологичен процес е възможно да се засегнат ноктите и ставите.
Болестта е възможно да се появи във всяка възраст, в около 15% от случаите първите признаци са преди 15-годишна възраст.
При мъже и жени се развива еднакво често. В отделни случаи псориазисът на главата може да се усложни с развитие на генерализирани форми, увреждане на ставите и на различни вътрешни органи.
При такава диагноза е характерен силен психологически дискомфорт, който води до неврологични разстройства, ако не бъде оказана необходимата медицинска помощ.
Псориазисът днес се смята за автоимунно заболяване, появата на патологични огнища е обусловено от агресията на собствената имунна система спрямо кожните клетки.
Все още обаче не може да се отговори еднозначно защо се развиват автоимунни реакции.
Един от най-важните фактори е наследствената предразположеност.
Установено е, че при близки роднини с аналогични заболявания вероятността да се развият такива при следващите поколения нараства с няколко пъти.
Смята се, че автоимунните нарушения могат да се предизвикат от прекарани инфекции, силен стрес.
Сред другите предразполагащи фактори са травмиращи въздействия на кожата при дерматологични, ендокринни и метаболитни заболявания.
Установено е, че алкохолът може да усложни протичането на болестта.
Съществуват няколко клинични форми на този патологичен процес. Но в преобладаващия брой случаи псориазисът на главата протича във вулгарна форма, тоест образуват се характерни плаки.
Заболяването е с рецидивиращо протичане. Прието е да се разграничават няколко периода на тази болест:
- Прогресиращ – характеризира се с поява на нови патологични обриви;
- Стационарен – нови плаки не се появяват, но и старите не изчезват;
- Регресивен – проявява се с постепенно стихване на клиничните проявления;
В повечето случаи псориазисът се развива постепенно. Най-често обривите се развиват над ушите и зад тях, в областта на челото и на скалпа.
Първоначално се появява малък обрив с розов или червеникав цвят, който е покрит с люспи. Постепенно количеството обриви се увеличава, те се сливат помежду си, като се образуват цели плаки.
Плаките растат в периферно направление, на тяхната повърхност се установява интензивно лющене. Още една характерна особеност е възникването на нови патологични елементи в мястото, където се е травмирала кожата.
Стационарният период се характеризира с преустановяване на растежа на плаките. Придобиват ясни граници. Кожата посинява и се удебелява в местата, където е засегната от болестта. Интензивното лющене също се запазва.
В периода на регрес на клиничните проявления се наблюдава постепенно намаляване на патологичните огнища. Но при дълбоко увреждане известно време може да се запази пигментацията.
Как се открива и лекува псориазис на главата
Поставянето на диагнозата е безпроблемно. При необходимост може да се проведе биопсия на кожата, полученият материал се изпраща за хистологично изследване.
Терапията при това заболяване е с комплексен характер. Възможно е да включва антихистамини, имуномодулатори, витамини, кортикостероиди при тежко протичане.
Местната терапия се свежда до използване на кортикостероиди, кератолитични мехлеми. В период на регрес е показно изписването на препарати за локално приложение, които следва да се редуват. За предпочитане са и различни физиотерапевтични процедури.
През 2013 г. са публикувани резултати от изследване, чиято цел е повишаване на ефективността на лечение на болните от псориазис чрез използване на адювантна терапия, която е приложима при онкологични заболявания.
Проведено е наблюдение на 120, страдащи от кожното заболяване, 60, от които са на стандартно лечение и още 60 на адювантна терапия.
Установено е, че при адювантна терапия могат да се постигнат изключително добри резултати за лечение на рак, по-добри, отколкото при традиционна терапия.
За профилактика при тази болест не може да се говори, тъй като точните причини за възникването ѝ не са установени.
