Мъжете също имат гърди, и това е млечна жлеза, като на жените. Макар и силният пол в процеса на еволюция да е изгубил способност да изхранва собствено потомство, мъжкото тяло е запазило остатъци от жлезиста тъкан, необходима за това.

Макар и жлезистата тъкан да е малко, може да стане източник на злокачествен тумор. Рядко, но това понякога се случва и с тъканите на гърдите при мъжете. И тогава се говори за рак на гърдата при силния пол.

По какво мъжкият рак на гърдата се отличава от при жените

Млечни жлези и мъжко тяло

Както и всеки друг бозайник, изхранващ потомството си със собствено мляко, човек също има млечни жлези. Такива анатомични структури има и при двата пола.

Тези чифтни жлези с външна секреция са разположени на гърдите, но пълноценно се развиват само при жените при полово съзряване. При мъжете те остават в рудиментарно състояние.

Мъжките млечни жлези не са развити, но са със същата структура, както и женските. Освен това при редица патологии на ендокринната система мъжът страда от гинекомастия – увеличаване на гърдите, възможно е дори да се образува мляко.

Нарастването на обема на мастните жлези може да е свързано както с разрастване /хипертрофия/ на мастна тъкан, и тогава се говори за лъжлива гинекомастия, така и за жлезиста – в този случай става въпрос за истинска гинекомастия.

Ако се увеличат и двете млечни жлези, това най-вероятно е дифузната форма на заболяването. Ако пък плътното образувание се напипва само в едно от тях – това е възловидна форма.

Двата случая задължително изискват посещение при лекар, тъй като става въпрос за възможно развитие на рак на млечната жлеза.

През 2009 г. американски медии публикуваха история на болестта и лечение на рак на млечната жлеза при съпружеската двойка – Майк и Барбара от град в щата Охайо.

63-годишната Барбара си прави операция през януари, а 62-годишният ѝ съпруг през юли същата година. И двамата след интервенцията минават лъчева и химиотерапия.

Според разкази на самия Майк, той първи усеща в гърдите нещо, когато сяда зад волана и си слага колана.

Съпругата му започва лечение, и Майк се обръща към нейния лекар с въпрос дали и мъжете страдат от рак на гърдата. Изследванията показват колко прав е бил мъжът в своите предположения.

Хормони и гинекомастия

Аномалното разрастване на жлезите на човешкото тяло най-често е свързано с хормони. Гинекомастията при мъжете се развива на фона на цяла съвкупност от ендокринни заболявания:

  • Хипогонадизъм, който води до ниски нива на тестостерон;
  • Тумори на тестисите, при които се увеличава образуването на естрогени – естрадиол;
  • Образувания на надбъбречните жлези, а също и на хипофизата;
  • Синдром Клайнфелтер, който се развива при наличие на излишна Х-хромозома;
  • Онкологично заболяване на бронхите;
  • Някои заболявания на черния дроб, тъй като се нарушава процесът на инактивация на естрогените;
  • Хорионкарцином – злокачествен тумор, който се развива от зародишните клетки на гонадите и при двата пола;
  • Нарушение образуването на тестостерон и естроген на фона на продължително гладуване, инфектиране с ХИВ и др.

Някои лекарства също могат да станат причини за гинекомастия при продължителен прием. В този списък са някои симпатолитици – резерпин, диуретици, транквиланти.

Страничен ефект под формата на гинекомастия може да даде терапията с полови хормони – тестостерон, естрогени и хорион гонадотропин.

Рак на млечната жлеза при мъжете

Сам по себе си ракът на млечната жлеза е едно от най-разпространените онкологични заболявания. Но мъжете боледуват рядко – на тях се падат 0,6-1% от всички случаи, а от общия обем злокачествени тумори при мъжете на гърдата са само 0,3%.

Ако в семейството на мъжа е имало случай на рак на гърдата – при неговата сестра или майка, рискът от развитие на болестта нараства тройно.

Мастектомия

Раковият тумор на млечната жлеза се отстранява по хирургичен път. Тази процедура се нарича мастектомия и има няколко разновидности.

Подходът към лечението на рак на млечната жлеза при мъжете принципно се отличава от лечението при жените в частта на хирургичното отстраняване.

При мъжете се премахва цялата жлеза в 87% от случаите, а при жените под 40%. Обяснението е просто – мъжете имат много по-малко тъкан за премахване.