Соматотропният хормон /хормон на растежа, соматоттропин/ е пептид, който се освобождава от предната част на хипофизата и се състои от 191 аминокиселини.
Продукцията на хормона за 24 часа е приблизително около 500 микрограма. Соматотропинът стимулира синтеза на белтъци, процесите на митоза на клетките и усилва липолизата. Периодът на полуизвеждане при възрастните е 25 минути.
Инактивацията на хормона в кръвта се осъществява посредством хидролиза. В сравнение с другите хормони този на растежа присъства в хипофизата в най-голямо количество – 5-15 милиграма на грам тъкан. Основната му функция е стимулиране на растежа на организма.
Хормонът на растежа способства за синтез на белтъци, и взаимодействайки с инсулина, стимулира постъпването на аминокиселини в клетките.
Също влияе на поглъщането и окислението на адипоцитите към липолитичното действие на катехоламините и понижава тяхната чувствителност към липогенното действие на инсулина.
Тези ефекти водят до освобождаване на мастни киселини и глицерин от мастната тъкан в кръвта, с метаболизиране впоследствие в черния дроб.
Соматотропният хормон понижава естерификацията на мастните киселини.
Съвременните данни позволяват да се предположи, че хормонът на растежа може да намали потреблението на глюкоза от мастната тъкан и мускулите посредством пострецепторно инхибиране на действието на инсулина.
Хормонът на растежа увеличава количеството на транспортираните аминокиселини към мастните тъкани, създавайки запаси от субстрата за синтеза на белтък.
Чрез отделен механизъм растежният хормон увеличава синтеза на ДНК и на РНК.
Соматотропинът стимулира растежа на клетките както непосредствено, така и опосредено.
Секрецията на хормона в норма протича неравномерно. В рамките на по-голямата част от денонощието неговата концентрация в кръвта на здравите хора е много ниска.
За денонощие протичат 5-9 дискретни освобождавания на хормона. Ниското ниво на секреция и пулсиращият характер на освобождаванията в кръвта значително усложняват оценката на резултатите при определяне на концентрациите на хормона на растежа в кръвта.
В такива случаи се използват специални провокационни тестове.
Растежен хормон – регулация на секрецията
Осъществява се преимуществено от два пептида на хипоталамуса – единият стимулира образуването на хормона, а другият притежава противоположно действие.
Основните нарушения на соматотропната функция на хипофизата са прекомерната или недостатъчна продукция на хормона на растежа.
Гигантизмът и акромегалията са невроендокринни заболявания, обусловени от хронична свръхпродукция на хормон на растежа от соматотрофите от предната част на хипофизата.
Излишната продукция на хормона на растежа в периода на остеогенезата преди затварянето на епифизите е причина за гигантизъм.
След затварянето на епифизите свръхсекрецията на хормона предизвиква акромегалия. Хипофизарният гигантизъм се наблюдава рядко, като възниква в млада възраст.
Акромегалията възниква основно на възраст 30-50 години, като средната честота е 40-70 души на 1 милион население.
Денонощният механизъм на секреция на хормона на растежа с пикове на неговата концентрация над 6 нанограма на милилитър кръв 1-3 часа след заспиване независимо от времето на денонощието се формира към 3-тия месец след раждането.
Средноденонощната концентрация се повишава в периода на половото съзряване, и понижава се след 60-годишна възраст, и към това време изчезват и денонощните ритми.
Полови различия в секрецията на растежния хормон не са открити.
Норма на концентрация на растежен хормон в кръвта
• В кръвта от пъпната връв – 8-40 нанограма на милилитър кръв;
• Новородени – 10-40;
• Деца – 1-10;
Възрастни:
• Мъже – 0-4.0;
• Жени – 0-18.0;
Над 60-годишна възраст:
• Мъже – 1-9.0;
• Жени – 1-16;
