Проблемът със справянето с вируси като Ебола и Зика е, че отделните щамове са много различни едни от други, и всички те редовно мутират, и така се създават допълнителни щамове.
За да се справят с това предизвикателство учените започнали да анализират кое е общото между вирусите, което биха могли да се използват за разработване на една наистина суперваксина, способна да се справи с всяка инфекция, и изследователи на АйБиЕм твърдят, че вече са много близо до постигането на тази цел.
Вълнуващ е фактът, че вече е разработена макромолекула – гигантска молекула, състояща се от множество малки единици, която може би има потенциал да блокира множество видове вируси, въпреки че огромният им брой щамове.
Все още е рано, но резултатите могат да доведат до разработката на лекарствени средства, които да не могат да бъдат „подмамени“ от мутиращите щамове на вируса.
Учените от технологичният гигант и Института по биоинженерство и нанотехнологии в Сингапур, игнорирали РНК и ДНК на вирусите, които използвали за изследванията, тъй като определят характерните особености на вирусите, но също и са склонни да варират от вирус до вирус, и от мутация до мутация.
Вместо това екипът учени се фокусирал върху гликопротеините – големи молекули, прикрепени към външната страна на всички вируси и всъщност прилепването им към клетките на тялото ни кара да се разболяваме.
Макромолекулата, която вече е разработена привлича вирусите и след това блокира частично действието на гликопротеините, като неутрализира техните нива на киселинност, а това намалява способността им да се репликират, когато проникнат в човешкото тяло.
Макромолекулата има и друг метод за атака, с помощта на захарите, наричани маноза, които се прикрепват към здравите имунни клетки и ги доближават до вирусите, като така се ускорява борбата с инфекциите.
Въз основа на вече извършените изследвания с вируси като Ебола и Денга, може да се каже, че екипът върви в правилната посока на усъвършенстване на молекулата.
Свързва се с гликопротеините, деактивира се вирусната активност чрез която се заразяват здравите клетки при проникване на вируса в организма.
А също така е установено, че захарите от групата на манозата са ефективни и за възпиране на вирусите да заразяват здрави имунни клетки.
В краткосрочен план учените смятат, че макромолекулите биха могли да се използват при производството на антивирусни кърпички и детергенти. В бъдеще, ще стане възможно и разработването на цяла гама вируси.
Много трудна задача е да се разработи универсално средство срещу всякакви видове вируси, посочва водещият изследовател от АйБиЕм.
Гликопротеинът е нещо като мед, тъй като е лепкав и се създава конкуренция, при която имунните клетки се мобилизират и се насочват към вирусите, и така се улеснява борбата с инфекцията. И след като клетъчните рецептори на тялото бъдат блокиране, няма да настъпи разболяване.
Истинско предизвикателство и от съвременното развитие на науката по-скоро звучи като научна фантастика разработването на универсална ваксина, която ще е възможно да се справя с всички видове вируси, които обитават човешкото тяло, като едни от най-опасните са тези, които поразяват черният дроб – изключително древни вируси, но за целия период на еволюцията на човека не се е формирал механизъм, с помощта на който тялото само да е в състояние да справя с тези вируси.
