Репичка е кореноплодно растение, чиито кореноплоди се използват като храна, което се отглежда като зеленчук в много държави по света. Названието му на латински „radix“ в превод означава корен.
Кореноплодите са с диаметър до 3 см. и са покрити с тънка кожа, която най-често с червен, розов или бяло-розов цвят. Репичката е с леко пикантен вкус.
Този типичен вкус е обусловен от съдържанието в растението на синапено масло, което при натиск се преобразува в гликозид.
За родина на репичката се смята Централна Азия. Там този зеленчук е бил познат още от дълбока древност.
Репичката също е била популярна в Древна Япония, Древен Египет и в Древна Елада. В Древен Рим зимните сортове на този зеленчук били консумирани с мед, оцет и сол.
В Европа репички започнали да се отглеждат от 16-ти век. В края на 16-тото столетие кореноплодите на репичката били бели и имали форма на моркови.
Състав на кореноплодите на репичка
Репичката съдържа калий, натрий, калций, фосфор, магнезий, желязо, витамини от група В, ниацин и аскорбинова киселина.
Този зеленчук съдържа тиамин, рибовлафин и витамин В3.
Специфично съединение придава на репичката особен вкус.
Полезни свойства
Салатите с репички притежават умерени жлъчегонни и диуретични свойства, възбуда апетита, спомага за по-добра чревна перисталтика и по-лесно освобождаване на чревното съдържание.
Сокът, получен от репички, подобрява храносмилането и обмяната на веществата и е особено полезен за хора, които страдат от затлъстяване подагра и диабет.
Употребата на репички нормализира тена на кожата на лицето и му по-придава по-свеж вид, подобрява сърдечната функция и укрепва стените на кръвоносните съдове.
Благодарение на изобилието от растителни влакна този зеленчук снижава нивата на вредния холестерол в кръвта и спомага за извеждането на токсините от организма.
В репичките е установено наличието и на специфичните вещества фитонциди – един вид натурални антибиотици. И затова хората, които предпочитат по-горчиви храни, могат да избегнат простудни и възпалителни заболявания.
Следва да се отбележи, че листата на репичката съдържат не по-малко витамини и минерали от кореноплодите, ето защо те не трябва да се изхвърлят /листата/. Освен частта от растението, която е над земята, също се използва като храна.
В този зеленчук се съдържат вещества, които стабилизират нивата на глюкозата в кръвта. Затова лекарите препоръчват на хората, страдащи от диабет да консумират, колкото е възможно повече репички.
Американски учени от университета на щата Охайо са установили, че употребата на плодове, зеленчуци и кореноплоди с виолетов или червен цвят препятства развитието на рак на дебелото черво.
Противораковите свойства на екстрактите от различни храни с виолетов и червен цвят били тествани и въз основа на получените резултати учените достигнали до извода, че причината за този ефект се дължи на съдържащите в тях оцветяващи пигменти, наричани антоцианини.
Изследванията показват, че най-силна противоракова активност притежават екстрактите от лилава царевица, черната боровинка и аронията.
Било установено, че антоцианините в репичките и черният морков забавят растежа на раковите клетки с 50-80%, а пигментите на пурпурната царевица и аронията не само напълно преустановили растежа на злокачествените клетки, но и унищожавали 20% от тях, без да засягат нормалните и здравите.
Изследванията върху лабораторни мишки показват, че консумацията на храни с пурпурен цвят може да забави растежа на злокачествените образувания с над 70%, като по този начин имунната система на организма би могла да се справи с него.
