ᐉ Руброфития

Руброфития /рубромикоза, руброфитоза, микоза, предизвикана от червени трихофитони/ - хронично инфекциозно заболяване, предизвикано от гъбичките от род трихофити, характеризиращо се с често рецидивиращо протичане със засягане предимно на кожата и нокътните плочки на ръцете и краката и по-рядко кожата на торса и крайниците в областта на големите гънки – глутеална и аксиларна.

Заболяването е доста разпространено в държавите от Далечния Изток, Югоизточна Азия. След Втората световна война заболяването се разпространило и в европейските държави и в Америка.

От рубромикоза страдат само и единствено хора, като на честотата на заболеваемост възрастта и полът не оказват влияние.
Развитието на заболяването се обуславя от редица фактори като:

• Екзогенни /фактори на околната среда, които въздействат на кожата /:
- Повишена активност на потните жлези;
- Прекалено сухота на кожата;
- Често нарушаване на кожната повърхност;
- Мазоли и отоци на кожата на краката;
- Несъблюдаване на правилата за лична хигиена – ходене на бос крак в обществени бани, спортни зали, душове, носене на чужди обувки.

• Ендогенни /фактори, които водят до отслабване на съпротивителните сили на организма към различни инфекции, поради особеностите на самото тяло/:

- Ендокринни заболявания – намалена функция на щитовидната жлеза, захарен диабет;
- Обменни нарушения – затлъстяване;
- HIV-позитивните, както и при наличие на СПИН;
- Онкологични патологии;
- Периодът след трансплантация на органи;
- Продължително лечение с антибиотици, химиопрепарати, хормони;
- Хронични заболявания на вътрешните органи;

Лечението на заболяването е обикновено с доста голяма продължителност, тъй като патологичният процес протича хронично с чести рецидиви. Но въпреки това прогнозата е благоприятна.

Какви са причините?

Причинител на заболяването е Trichophyton rubrum. То се предава от човек на човек при наличие на ендогенни и екзогенни фактори за заразяване.

Инфектирането се осъществява при непосредствен контакт с болен от рубромикоза, както и чрез досег с неговите лични вещи като хавлия, халат, пемза, пила за нокти, ножица. По-рядко заразяването се извършва при посещение на басейни, душове, бани.

Какви са симптомите?

Инкубационният период точно не е установен. Началото на развитието на заболяването зависи от количеството на причинителя, попаднал върху кожата и от състоянието на имунната система на организма.

Засягане на краката

Кожата на ходилата на краката се оцветява в наситено червено. Роговият слой на кожата се удебелява, става груба, започват лесно да се забелязват леки набраздявания. Кожните повърхности стават сухи, а в областта на гънките се появява бяло лющене.

Инфекциозното огнище обхваща напълно повърхността на ходилото, страничната и задната повърхност на стъпалото, гънките между пръстите на краката и нокътните плочки.

Разграничават се 3 вида рубромикоза на ноктите:

• Нормотрофичен – от страничните повърхности на ноктите се появяват петна и ивици с бяло-жълт цвят, като постепенно цветът на целия нокът се променя.

• Хипертрофичен – цветът на нокътните плочки става сиво-кафяв като те рязко се удебеляват, губят блясъка си, потъмняват и стават чупливи. В някои случаи е възможно да се наблюдава разрушаване на ноктите, започващо от страничната им повърхност.

• Онихолитичен – засегнатата част от нокътя става сиво-кафява и се отделя от нокътното легло.