В съвременния свят в медицинската практика активно се внедряват и използват достиженията на молекулярната биология и на генното инженерство. Особено перспективно днес се смята направлението на генната терапия – нещо ново в лечението на тежки наследствени заболявания.

Днес по света се провеждат повече от 2500 изследвания на различни препарати на генна терапия. Вече 9 лекарства са официално регистрирани и могат да се използват за лечение. Например, препаратът на основата на стволови клетки Стримвелис за лечение на тежък комбиниран имунен дефицит, успешно премина клиничните изпитвания, доказа ефективността си и е одобрен от Европейската агенция по лекарствата /EMA/ през 2016 г.

Напълно ли могат да излекуват тежък имунен дефицит с генна терапия

Достиженията на генното инженерство

Генетичното или генното инженерство представлява съвкупност от методи и технологии, които позволяват – да се отделят гени от клетките на организма, да се комбинират помежду си и да бъде въведена получената хибридна РНК и ДНК в другите организми.

Свойствата на всяко живо същество, например, при човек цветът на косата и на очите, високият и ниският ръст, кръвна група и много други или да се съберат от отделни нуклеотиди, за да се „вградят” в ДНК на микроорганизми, растения или животни. Това позволява да се произведе зададения белтък и да бъдат получени необходимите свойства.

В медицината генното инженерство преследва важни цели:

  • Създаване на рекомбинантни лекарства и ваксини;
  • Генетично изменение на соматичните клетки на човека с цел лечение на наследствени и други заболявания;
  • Създаване на препарати за диагностични изследвания.

Някои достижения на генното инженерство вече са навлезли в медицинската практика – рекомбинантен инсулин, необходим за пожизненото лечение на захарен диабет тип 1, интерферони – препарати, притежаващи противовирусна активност, еритропоетин – показен за корекция на анемия с различна генеза, ваксина против хепатит В, реагенти за имунен ензимен и много други.

Генна терапия – как работи

Генната терапия е перспективно направление в генното инженерство, в основата на което е изменение на генетичния материал на живите клетки на човека.

Първоначално се е предполагало, че генната терапия ще бъде необходима за лечение на наследствени заболявания, предизвикани от липсата или недостатъчната функция на един ген.

Сега става очевидно, че на генна терапия подлежат различни придобити заболявания и състояния. Първо, онкологични и сърдечно-съдови заболявания.

Учените разграничават 2 варианта на провеждане на генната терапия – in vivo, вътре в организма и ex vivo – извън тялото.

Генната терапия in vivo предполага, че генетичният материал, който е заключен в специален носител, се въвежда в организма директно чрез инфузия непосредствено в необходимия орган или в близост до него.

След това въведените гени достигат клетките мишени, където започва образуване на необходимия белтък. Така е възможно лечение, например, наследствени заболявания на зрителните органи, на нервно-мускулните разстройства и хемофилия.

Генната терапия ex vivo изглежда малко по-сложна. Нужните клетки първо се вземат от човека, в тях се въвежда създадения генетичен материал, размножават се в лабораторни условия и след това се връщат обратно в тялото.

По този начин се лекуват онкологични заболявания, а също и някои наследствени метаболитни и имунологични заболявания. В този списък днес е първичният имунен дефицит.

Тежък комбиниран имунен дефицит – как може да се повлияе

Отнася се към групата на първичните имунни дефицити. Неговото развитие е обусловено от вродени генетични дефекти, като към този момент са известни повече от десет.

Болестта се характеризира с липсата на Т-лимфоцити и изразени нарушения на адаптивния /придобит/ имунитет.

Проявява се в ранна възраст – в първите седмици на детето. При липса на терапия, влияеща на причината за заболяването, може да доведе до летален изход след 1-2 години.

За щастие, среща се достатъчно рядко, само в 1 случай на 50 000 новородени.

Тежкият комбиниран имунен дефицит се проявява с различни инфекциозни заболявания – гнойна патология на кожата и на лигавиците, упорита, диария, увреждане на дихателната система и други състояния.

Провокатори може да са бактерии, вируси, гъбички, протозои. Болестта може да се предизвика и от условно патогенни микроорганизми, които не са опасни за човека при нормален имунитет и могат да съжителстват заедно с него.

Поради тази причина деца с тежък имунен дефицит трябва да са в максимално стерилни условия.

Най-известният пример на болен с тежък комбиниран имунен дефицит става основа за сценарий на филма „Момчето от мехура”

Истината е, че за разлика от сюжета на комедията, прогнозите за деца, които наистина живеят в мехур, наистина биха били неблагоприятни.

Ако такова дете беше доживяло до наши дни, то обаче би имало шанс да порасне.

До неотдавна единствен ефективен метод за лечение на тежък комбиниран имунен дефицит е ранната алогенна трансплантация на хемопоетични стволови клетки.

През 2016 г. от Европейската агенция по лекарствата разрешават препарат за генна терапия.

Генна терапия в борбата с имунния дефицит

Препаратът за генна терапия in vivo е предназначен за лечение на тежък комбиниран имунен дефицит, обусловен от дефект на гена ADA – дефицит на ензима аденозиндезаминаза.

Лекарството представлява собствени стволови клетки на детето, но изменени генетично. В лабораторна среда в тях се въвежда ген, кодиращ аденозиндезаминаза.

В периода от 2000 до 2011 г. се провеждат клинични изпитвания на този препарат. Общо вземат участие 18 малки деца.

Резултатите от наблюденията в рамките на 7 години след лечението показват, че са оцелели 100%.

Основното клинично изследване по ефективността на препарата обобщава данните за 11 деца на възраст от 6 месеца до 6 години.

За тях не е намерен подходящ донор на костен мозък и трансплантацията на хемопоетични стволови клетки е била невъзможна. 3 години след изследвания всички деца били живи и на 86% от тях не им била нужна трансплантация. Това показва, че имунната функция наистина се е подобрила.

Доказаната ефективност на препарата за генна терапия позволи да се внесе в списъка с лекарства за лечение на тежък комбиниран имунен дефицит в случай на невъзможност да се проведе трансплантация.

Първото дете получава лечение с този препарат през 2017 г.