На 1 март в някои държави стопаните на котки и любителите на ласкавите писани отбелязват Деня на котката.
Добър повод да поглезим любимеца с нова играчка или с шепа лакомства.
Но подаръци стигат не до всички котки.
На някои не им е провървяло в живота, тъй като са попаднали в ръцете на хора, страдащи от болезнена страст към събиране на животни.
От тази форма на колекциониране страдат всички: самите колекционери, техните съседи, членовете на семейството, и бедните котки – предмет на събирането.
Какви са формите на това психическо разстройство и свързаните с него проблеми?
Кога хобито се превръща в болест – опасни симптоми?
Веднага следва да се отбележи – големият брой котки у дома далеч невинаги е признак, че стопанинът има нужда от психиатър.
При много стопани на породисти котки живеят и благоденстват няколко десетки животни, защото ключовата дума е благоденстват.
И подобно хоби да не предизвиква възмущения у никого.
• Ако всички животни, колкото и да са те, са сити, поддържани, ако са здрави и ваксинирани;
• Ако в дома, където обитават котките, се поддържа чистота;
• Ако всички обитатели на жилището имат достатъчно жизнено пространство;
• Ако съседите не страдат от пухкавото съседство;
• Ако част от животните се изпращат на нови стопани, тогава всичко е наред;
Да се безпокоим трябва, когато започват да се проявяват симптоми на т.нар. синдром на Диоген или хординг.
Симптоми на хординг - синдром на Диоген
• Количеството животни излиза извън разумните предели и постоянно се увеличава;
• Помещението, което обитават котките, е твърде малко, животните страдат от недостиг на жизнено пространство;
• Стопанинът не е в състояние да осигури на питомците, дори минимално приемлива грижа и хранене, да не говорим за ветеринарен контрол;
• На всичкото отгоре стопаните на котешкия дом отричат своя проблем и отказват да разберат, че животните съвсем не са щастливи от обитаването на съществуващи условия;
• Ходерът е дълбоко убеден, че е отличен стопанин
А всичко сочи точно обратното и тези, които му го казват не желаят доброто на него и на животните.
• Животните не излизат на улицата, стопанинът не е в състояние точно да назове броят на подопечните си писани;
Обикновено котките не се подлагат на стерилизация и безконтролно се размножават, което води до влошаване на ситуацията.
• Антисанацията излиза извън границите на допустимото
Котките нямат друг изход, се изхождат, където попадне, екскрементите никой не чисти.
Ситуацията се задълбочава и от това, че често хордерът не плаща битовите сметки, заради което в жилището могат да бъдат спрени тока и водата.
• Освен животни стопанинът събира и всевъзможен боклук, с който се затрупват остатъците от площта
Купчините боклуци стават източник на всевъзможни инфекции. Там остават да лежат и умрелите животни.
• Недостигът на храна води до нуждата животните да се хранят от собствените си екскременти или загиналите си събратя;
Синдром на Хордер или Плюшкин като психично разстройство
Много специалисти са склонни да отнасят накопителството на животни към групата на обсесивно-компулсивните психични разстройства, но има и други мнения.
Понякога заболяването се тълкува като форма на патологична зависимост, старческа деменция или огнищна маниакална идея.
Повечето болни са жени на възраст около 50 години, с невисоки доходи, които нямат семейство. Но не само те попадат сред хордерите.
Регистрирани са много случаи, когато събирачите на животни стават семейни двойки и дори цели семейства с много деца.
