Склонността да отлагаме всичко за по-късно и да се занимаваме с всичко друго, но само не и с това, което трябва, е много характерна за повечето съвременни хора.
Но защо отлагаме момента за лягане, макар и да знаем, че сутринта ще се измъчваме и ще се обвиняваме за вчерашното безсмислено бдение на дивана?
Отлагане на съня – сънна прокрастинация
Терминът sleep procrastination – отлагане на лягането за по-късно, за първи път е предложено през 2014 г., когато е публикувано изследване, в което вземат участие 180 души, всеки от които избягвал в момента, в който е трябвало да си легне.
Повечето от тях не са могли да обяснят защо го правят.
Времето, отделено за сън, се прекарвало в безсмислени неща – някои безцелно разглеждали News Feed-a в социалните мрежи, други гледали епизоди от не толкова интересен сериал, а трети четели статии, които през деня не събуждали техния интерес.
Повечето от участниците страдали от недостиг на сън, защото спели по-малко от 6 часа на денонощие и се оплаквали, че сутрешното ставане е трудно.
Всичко това обаче не им пречело отново да си нарушат обещанието и на следващия ден отново да не си легнат на време.
Защо отлагаме лягането
Отлагането на лягането е познато на почти всеки един от нас – склонни сме да отлагаме нещата, които ни карат да изпитваме неприятни усещания.
Неприятен разговор с началника или ходене на фитнес, където отново ни карат да се потим и да вдигаме тежки предмети, това е разбираема причина за прокрастинация.
Разбираем е и опитът за отлагане на началото на проект, в който не разбираме съвсем своята роля или се страхуваме, че може да се окажем недостатъчно компетентни.
Сънят едва ли може да се определи като неприятност, още повече, че на много от нас не ни стига. Какво ни кара да се лишаваме от това удоволствие и да губим време за неща, които не ни носят удовлетворение?
Част от проблема е, че в живота ни има все повече процеси, които привличат вниманието. Такива са и социалните мрежи – заради тях използваме смартфона във всяка свободна минута.
Логичен край на преглеждането на News Feed-a на Инстаграм и на Фейсбук няма, може да прекараме няколко часа така. Друг проблем е неумението да оставяме работата извън пределите на личното пространство.
Денонощната достъпност чрез електронната поща, чат приложения и прочие средства за връзка ни правят уязвими. Някои не се чувстват добре, ако веднага не прочетат и не отговорят на ново съобщение или на писмо.
Липсата на ясно разделение на работно и на неработно време поражда ситуация, когато всичко освен съня, става работно. Сутринта първото нещо, което правим е да хванем телефона, за да проверим пощата, със същото нещо завършва и деня, когато отпускаме главата на възглавницата.
Планирането – слага край на отлагането на съня
Ключ за разрешаването на тази ситуация е ясното планиране както на времето, така и на задачите, които трябва да бъдат решени през деня.
Благодарение на технологиите сме постоянно свързани, количеството задачи расте. Умението да се поставят приоритети значително ни облекчава живота. То ни избавя от противния глас в главата, който настоява, че няма да успеем да свършим нищо.
Още един фактор – усещането, че не успяваме да живеем. Сутринта с усилие отваряме очи, приготвяме закуска, водим децата на детска градина и на училище, прекарваме много време в задръствания, стигаме до работа, където решаваме безкрайно много задачи.
Вечерта е единственото време, което можем да обърнем внимание на себе си, след като сложим децата да спят. Но времето толкова бързо минава, че трябва да си лягаме. А кога ще живеем? Този проблем е актуален за много от нас. Резултатът е вътрешен протест, който опитваме да решим за сметка на съня.
Как да се научим да лягаме навреме
Зависими сме от работните часове и от ежедневните задачи, от които не можем да се откажем. Децата няма сами да се заведат на училище и на детска градина, а задръстванията няма да изчезнат, заради желанието ни да се приберем по-рано у дома, но все пак има възможности за маневра.
Препоръчително е внимателно да се вгледаме в онези неща, които ни отнемат най-много време през деня.