Хората с бавна походка са с 2 пъти по-висок риск от фатални усложнения на сърдечно-съдови заболявания, установиха наскоро учени.

Бавната крачка е признак на ниско ниво на физическа подготовка и тези данни могат да се използват за оценка на риска на опасни усложнения на болести на сърцето.

В по-ранни научни трудове вече установиха връзка между скоростта на ходене и смъртността при хора в напреднала възраст.

Учени от университета Лестер проведоха едно от най-мащабните изследвания в тази област.

Участниците са 420 000 британци на възраст 39-74 години – 230 000 жени и 190 000 мъже, наблюденията на които продължили 6 години

Към момента на начало на изследването никой от тях не страдал от сърдечни заболявания.

Участниците трябвало да съобщят с какво темпо ходят – бавно, умерено или бързо.

Също преминали през редица тестове, определящи нивото на тяхната физическа подготовка.

Освен това изследователите отчели и други фактори:

• Социални условия;
• Етническа принадлежност;
• Наличие или липса на работа;
• Приемани лекарства;
• Употреба на алкохол и цигари;
• Хранене;

За времето на изследването 8598 участници починали – 5184 мъже и 3414 жени, от тях 1654 – 1188 мъже и 466 жени – от сърдечни заболявания.

Оказало се, че сред участниците, ходили в бавно темпо, рискът от смърт бил с 1.8-2.4 пъти по-висок, отколкото от тези, които са се придвижвали бързо.

Най-висок се оказал риска за хората с недостатъчна телесна маса, което би могло да означава недостатъчно хранене или значителна загуба на мускулна маса в старческа възраст.

Информацията за скоростта на ходене била свързана с резултатите от тестовете.

При участниците, които ходели бавно, показателите се оказали по-лоши от тези, които ходели бързо.

С отчитането на темпото на ходене могат да се открият хора с лоша физическа подготовка, и следователно с повишено ниво на риск от сърдечно-съдови заболявания.

Рисковете оставали значими, дори и след отчитане на други фактори – телесна маса, хранене и дори гледане на телевизия.

Необходими са бъдещи изследвания, за да се изясни с до каква степен на точност може да се оцени риска от развитие на сърдечни заболявания.

Още един параметър, който оценяват учените е силата на стискане на ръката, но значима връзка между този параметър и болестите на сърцето не била установена.

Освен това изследователите се поинтересували дали скоростта на ходене е свързана с риска от развитие на рак.

Въпреки че от това заболяване по време на изследването умират много повече участници – 4850 души, скоростта на ходене не била свързана с този риск.

Интересното е, че по-слабото стискане се оказва свързано с малко по-нисък риск от развитие на рак при мъжете, но изследванията избягват да правят каквито и да е изводи

Отрицателно на сърцето се отразява и прекаляването със солта, предупреждават кардиолози.

Тези, които приемат повече от 13.7 грама сол ежедневно 2 пъти по-често страдат от сърдечна недостатъчност, отколкото тези, приемащи 6.8 грама.

Също при тези, които употребяват твърде много сол, е повишен риска и от исхемична болест на сърцето и инсулт.

СЗО препоръчва солта да се ограничава до не повече от 5 грама дневно, тъй като физиологичната потребност е не повече от 2-3 грама.

Рискът от болести на сърцето се увеличава и от дългия работен ден.

При над 55 часа работна седмица се увеличава риска от предсърдно мъждене, което пък е предпоставка за инфаркт и инсулт.