Какво представлява сърдечната недостатъчност?
Сърдечната недостатъчност е състояние, при което телесните тъкани с нормална функция не получават необходимото им количество кръв и кислород. Заболяването също се описва и като отслабване на помпената функция на сърцето.
Когато това се случи кръвта не се движи нормално по кръвоносните съдове.Бъбреците не могат да регулират нивата на натрия в организма поради отслабения кръвен поток и затова започва да се събират течности в тялото.
Симптомите зависят от това към коя част на тялото е най-редуцирано кръвоснабдяването. Когато левият дял на сърцето започва да отслабва помпената си функция, се събира течност в белите дробове. Тази допълнителна течност в белите дробове (белодробен застой) затруднява разширяването на дихателните пътища при дишане.
Дишането се затруднява най-вече, когато човек е в легнало положение или човек почувства недостиг на въздух.
Когато помпената функция на десният дял на сърцето отслабва, тогава течност започва да се събира в краката и най-вече в долната част на краката.
Какви са симптомите при сърдечна недостатъчност?
Специалистите смятат, че сами по себе си признаците на сърдечна недостатъчност не означават такова състояние.
Въпреки това на хората на които не им е била поставена такава диагноза и забележат повече от един от посочените по-долу симптоми трябва да потърсят лекарска помощ.
Най-честият симптом е отпадналост , поради отслабената помпена функция на сърцето, тялото отклонява кръв от по-малко жизненоважни органи като мускулите на крайниците и се съсредоточава в осигуряването на кръв за сърцето и мозъка.
Другите симптоми са в зависимост това коя част е с редуцирано кръвоснабдяване:
- Редуцирано кръвоснабдяване в лявата страна на тялото:
- Диспнея
- Кашлица, придружена с отделянето на пенеста слюнка
- Редуцирано кръвоснабдяване в дясната страна на тялото:
- Подуване на глезените – при натиск на подутината пръста потъва и оставя за кратко отпечатък, ако пръста не потъне тогава отока не е от сърдечна недостатъчност;
- Подуване на краката;
- Увеличен черен дроб;
- Разширен стомах;
- Редуцирано кръвоснабдяване в двете страни на тялото:
- Замайване или объркване;
- Гадене и запек;
- Загуба на апетит;
Какви са причините?
Следните заболявания и състояния могат да станат причина за дисфункция на сърцето:
- Диабет и особено тип 2;
- Затлъстяване – хората, които са с наднормено тегло, както и тези с диабет тип 2 са с двойно по-висок от поява на сърдечна дисфункция;
- Тютюнопушене – рискът при пушещите е по-висок в сравнение с хората, които никога не са пушили или са отказали цигарите.
Лечение на сърдечна недостатъчност
Увредената помпена функция на сърцето не може да бъде възстановена в нормалното си състояние. Независимо от това, съществуват терапии, които значително подобряват качеството на живот на страдащите от това заболяване като осигуряват възможност за поддържането на състояние на пациента под контрол, както и за облекчаване на симптомите.
Някои от методите за лечение, които могат да се прилагат са:
- Терапия със стволови клетки – все още изследванията за действието на този начин на лечение са в начален етап. Но въпреки това дават обещаващи резултати. Дългосрочната терапия със стволови клетки води до подобряване на сърдечната функция при плъхове със сърдечна дисфункция.
- Лекарствата, които най-често се използват са:
- АСЕ инхибитори или инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим - отпускат на артериите и понижаване на налягането в тях и така се улеснява помпената сърдечна функция.
- Диуретици - помагат при подуване на глезените. Също така намаляват задуха, причинен от събирането на вода в белите дробове. С помощта на диуретиците се извежда излишната вода и соли от тялото. Съществуват три основни вида диуретици – бримковидиуретици, калий-съхраняващи диуретици и тиазидни.
- Антикоагуланти – правят по-трудно съсирването на кръвта като така се предотвратява евентуален инсулт. Най-често използваният антикоакулант е варфарин.
- Дигоксин – лекарство, което се използва при ускорен сърдечен ритъм и предизвиква неговото забавяне.
Хирургия
Важно е да се отбележи, че не винаги медикаментозната терапия е достатъчна, за да се поддържа сърдечната функция в нормални граници.
Поради тази причина, хирургическите вмешателства, като имплантирането на механични подпомагащи сърдечната функция устройства, стават необходимост в мнозина случаи.
Едно от основните устройства, използвани при сърдечната недостатъчност, са кардиовертер-дефибрилаторите. Те се използват, за да се предпази пациента от внезапната спирка на сърцето.
Този тип устройства е способен да следи сърдечния ритъм на пациента и да реагира автоматично в случай на опасни аритмии, като фибрилация на жлъчките.
Кардиовертер-дефибрилаторите могат да администрират електрически импулси, които възстановяват нормалния сърдечен ритъм и предотвратяват смъртта на пациента.
Друго важно устройство, което се използва при лечението на сърдечната недостатъчност, е двукамерният пейсмейкър. Този апарат помага на сърцето да поддържа правилния си ритъм.
Двукамерният пейсмейкър е особено полезен при случаите, когато сърцето не може да синхронизира дейността на двете си предсърдия и камери.
Устройството следи за сърдечния ритъм и автоматично генерира електрически сигнали, които стимулират сърцето да се ст contract in a coordinated manner.
Въпреки че кардиовертер-дефибрилаторите и двукамерните пейсмейкъри са много ефективни, те не са подходящи за всички пациенти с сърдечна недостатъчност.
Има случаи, когато заболяването е толкова тежко и продължително, че медикаментите и подпомагащите сърдечната функция устройства не са достатъчни.
В тези ситуации трансплантацията на сърце става единствената реална опция за спасяване на живота на пациента.
Трансплантацията на сърце е сложна и изискваща процедура, но може да предостави нова възможност на хората, които страдат от тежка сърдечна недостатъчност.
Процедурата включва замяната на повреденото или нефункциониращо сърце на пациента със здрав орган от дарител. Подборът на съвместим донор и подготовката на пациента за трансплантация са критични стъпки в този процес.
След успешната трансплантация на сърце, пациентът трябва да се подлага на стриктен режим на следене и лечение, за да се предотвратят отхвърлянето на новия орган и други осложнения.
Въпреки трудностите и рисковете, свързани с трансплантацията на сърце, тя може да промени живота на човека и да му предостави възможност за по-дълъг и качествен живот.
В случай на тежка недостатъчност, трансплантацията на сърце предоставя надежда за подобряване на качеството на живот и продължаване на него.
Всички тези методи изискват индивидуален подход и сътрудничество между пациента и екипа от медицински специалисти, за да се постигне най-доброто възстановяване и резултат.
